Ти ме караш
да скривам
дълбоко във мене
жената,
дето нощем се буди
и мисли
над твоите думи,
дето денем
до себе си
търси дланта ти
и опора да сеща
би искала
и гласа ти да чува.
До отчайване
не желаеш да видиш
реално
колко трепетно
тази жена те очаква;
как тревожи се
постоянно,
че със времето
всеки миг без любов
състарява.
© Павлина Гатева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
