Отново ноктите си взе да точи в него,
но нещо не предвиди както трябва -
капан подготви ú и неусетно
хищницата взе, че в него падна.
Съблече я, без дума да продума,
тя не успя дори да протестира.
Единствено го гледаше безумно
и мислеше си 'Спирай, вече спирай...'.
Привърши бързо, после се облече
и я остави там сама и бездиханна.
Тя по капака падна и се свлече...
Душата ú той бе откраднал.
© Цветелина Савкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
