Кръстен знак ли в небето чертае
подранилото щърково ято!
От въздишка по-кратък е август –
тихомълком търкулнал се камък!
Юли свърши. И с него надеждата.
Онемяха щурците. И вятърът
резна края на небесната прежда,
дето люлка тъка за тъгата ни.
А навънка светът се разчеква,
от кикот, просташки сънува,
пие бира, венцехвали с кокетност
и се блещи от суетност и глупост. ...