Командно дишане - 2
Кръстен знак ли в небето чертае
подранилото щърково ято!
От въздишка по-кратък е август –
тихомълком търкулнал се камък!
Юли свърши. И с него надеждата.
Онемяха щурците. И вятърът
резна края на небесната прежда,
дето люлка тъка за тъгата ни.
А навънка светът се разчеква,
от кикот, просташки сънува,
пие бира, венцехвали с кокетност
и се блещи от суетност и глупост.
И тропосахме с обич в постелята
всеки жест, всяка къса усмивка,
от безкрайни разтвори във вените
изтъняха до вопъл молитвите.
Да не можеш с ръка да погалиш,
да не смееш страха да изплачеш!
Да не знаеш как изгревът пали
всяка сутрин свещта на земята!
И защото смъртта бе прегърнала
по-силно от майчина ласка,
този влак отпътува към тъмното
без билет за посока обратна.
... Слънчогледи с ръждясали брони
козируват под звездни шпалири...
... Ако имах сълза – да отроня...
Бог да имаше – бих го убила!
© Валентина Йотова All rights reserved.
