Композиране на мелодия за едно софийско момиче
Последният етаж.
Оттук се вижда "Александър Невски".
А два гигантски кестена,
като пердета, са обрамчили прозореца.
Блестящи куполи
между върхарите. Кубетата
на Рускатата
са се откъснали в просторите.
Изтраква асансьорът.
Той слухти.
Като орел, огромен стар, без плячка,
се изправя.
Резетата превърта,
но уви -
във коридора крачките
звънтят с отдалечаване.
И пак е сам.
Пианото му мига недоспало (може би
от многонощия несвирене).
А нежната мелодия в главата му
боли,
боли,
боли
и през прозореца над София
се стеле,
неизсвирена.
© Павлина Гатева All rights reserved.
