Къде изчезна, детство мое?
Къде изчезна, детство мое?
Къде си – в приказките ли остана?
Да вляза в твоя свят спокоен,
а може би, си скрито на тавана?
И Тѝмуровската команда –
да радва тайно възрастните хора,
с безстршната ни детска банда –
да вдигнем врява пак на двора!...
Жътварки да виждам в полето
и спретнати къщурки по селата...
Да е "до колéне" пак, морето...
Да вярваме по детски в чудесата!
Далечни да не са – мечтите,
почти на разстояние – хвърчило...
За друго са вече сълзѝте,
понякога и за теб, детство мило!
Припомням за теб на звездите,
усмивки ти пращам по пътя Млечен...
Твоят огън топли ми дните,
зная отдавна – нищо, не é вечно!
© Pepi Petrova All rights reserved.
