Лопата за разравяне на стари гробове
ЛОПАТА ЗА РАЗРАВЯНЕ НА СТАРИ ГРОБОВЕ ♣
Вдовишките си сълзи ще пролея
след теб – като си тръгне любовта.
Какви слова изрекохме за нея,
а колко малко е живяла тя!
Но ти, сълзи от мен недей да криеш,
реки не вливай в моя океан!
Погубена, погребахме я ние
и всеки си отива неразбран.
Ах, как да спра последната минута,
как в храм от обич да те заведа,
да не пролееш ти сълза нечута,
да не погиваш в рай от нищета!
И толкоз грешна, пак да ти предложа
до теб, любими - щедър и засмян,
да крача пак във вехтата си кожа,
със белези от грях, сълза и срам;
отровата с кръвта си да замеся,
да вкусим с теб от сватбения хляб
и да заспим като цветя наесен
в бетона сив, за обич глух и сляп…
Но с тайнствен благослов земята мила
ще ни положи тихичко в пръстта -
сълзите на една любов измили,
в отвъдното да скрием любовта!
© Кети Рашева All rights reserved.
