Кълбото е таралежено тяло,
опряло се до камък сив.
Посягам да го погаля,
но бодлите ехтят.
Елхите и тревите греят,
едва до снощи беше празнична нощта.
Потърсих убежище в гората,
като Гретел се почувствах аз.
Каменист е брегът,
потопил несгодите, тревогите едни.
А камъните са ветрогонци,
носят дълга история от векове. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up