На човека,самота

Poetry

525 0 1

Очи затварям...пак те виждам!

Заспивам и в съня ми ти!?

Събуждам се...боли ме,няма те?

Къде си ти?Лъжа ли е,живота?

Тоз ,същият продаващ ,тишина...

Напетият хлапак почина ...остана

само самота.А вярвах във живота.

Обичах го, дори горчивият му вкус.

Но ето че,потънах в самотата.

Останах си хлапак.

Сега продавам любовта си.

Самотен, танцуващ ,изчанчен блус.

Усмихвам се, магьоснице върховна

опътила безброй платна,спасила

собствената гордост,на човека самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0