Не намерих онази звезда,
най - голяма и най - всеотдайна.
Дето прави безброй чудеса,
разгадава човешките тайни.
По небето безкрайно я търсих,
телескопи, бинокли разпъвах.
Разболях се, на хората втръснах,
в дълбините на мрака потъвах.
А нима е тъй близо била,
над чемшира, до родната къща.
Дето мига светулка една
и без дъх мама пак ме прегръща.
© Хари Спасов All rights reserved.
The work is a contestant:
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
