Не намерих онази звезда,
най - голяма и най - всеотдайна.
Дето прави безброй чудеса,
разгадава човешките тайни.
По небето безкрайно я търсих,
телескопи, бинокли разпъвах.
Разболях се, на хората втръснах,
в дълбините на мрака потъвах.
А нима е тъй близо била,
над чемшира, до родната къща.
Дето мига светулка една
и без дъх мама пак ме прегръща.
© Хари Спасов All rights reserved.
The work is a contestant:
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
