Не намерих онази звезда,
най - голяма и най - всеотдайна.
Дето прави безброй чудеса,
разгадава човешките тайни.
По небето безкрайно я търсих,
телескопи, бинокли разпъвах.
Разболях се, на хората втръснах,
в дълбините на мрака потъвах.
А нима е тъй близо била,
над чемшира, до родната къща.
Дето мига светулка една
и без дъх мама пак ме прегръща.
© Хари Спасов All rights reserved.
The work is a contestant:
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
