За Доброто е нужно сърце
Хей, Приятел, за миг се поспри,
за Доброто с теб да поспорим!
Да си кажем, очи във очи,
за какво ние двама се борим.
Някак важен по пътя минаваш,
не поглеждаш секунда встрани.
И забравяш, тъй бързо забравяш
свойте братя и свойте сестри.
Подминаваш нещастна старица,
гръб превила под тежка торба.
А сърцето ти алчно е вече жълтица,
то не трепва за брат във беда.
На бездомник отказваш петаче,
на слепец не подаваш ръка.
А сърцето ти - камък, не плаче,
то е къс от студена скала.
Извинявай, не си ми Приятел!
За Доброто е нужно сърце,
но голямо, голямо, приятел,
като светлото синьо небе.
© Хари Спасов All rights reserved.
