Добре – някой ден ще ти дойда и ще ти се предам! –
на цялата Божия азбука ще ти се разстеля.
Както древната бяла брада на татко Авраам,
ще ти се дам да ме имаш на моминска си постеля.
Ще съм слънчице, вятър из чепкани сури мъгли,
ще съм скрежове, облаци, песен и дъжд на завеси.
Ще нагъна на диплици твоя дъх и душица, топлите ти поли,
цяла нощ ще те питам дойде ли си вече, къде си?
Ти си вихрове, висове, ти си слънчице в синята вис,
ти си шеметът светъл, без който – самин – ще се срина.
Аз от кал съм замесен, но ти ида светулково чист! –
както Господ яви се из пламтящата твоя къпина. ...