Още няма шест...
Застинал е далече хоризонтът,
далече, много далече -
застинал в красиво очакване...
Раздигат се сенките вече
на късния пътник, вселяващи страх,
разбуждат се къщи и сънени улици
в заспалия хубав и утринен град.
Художник стои пред платното си бяло,
на малък балкон цял оплетен в цветя;
застинал и той в живописно очакване,
гледа как се преражда денят.
А още няма шест...
© Елена Леонова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
