ОТКРОВЕНО
В миг
се взрях
в душата –
в своята зла,
надменна душа,
която без страх
от разплата
нехайно
греша
и
все
у друг
вината
намираше,
съдеше „вещо“
и всяко нещо
„разбираше“…
(Горката,
горко
ѝ!)
За
момент
надзърнах
в сърцето си –
тъй почерняло –
и мигом от мен
се отвърнах,
чувствайки
жалост
май…
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
