Жлътнала се е на двора,
като рошаво глухарче,
топка пух, а пък бърбори.
Казват пате е, макар че
ни пера си има, нито
като майка си е бяло.
Сякаш нивга не е сито -
все кълве и все се пали.
Даже червей не остана,
нито мъничка мушичка.
На зелената поляна
вече не прехвърча птичка.
Трака розовата човка,
всичко живо се скатава!
На другарчето си ново
само аз се възхищавам.
© Миглена Миткова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
