thedac (Димитър Драганов)
873 1129
Nov 13, 2018, 10:54 PM

Писмо до планината 

  Poetry » Landscape, Phylosophy, Civilian
557 5 7

Няма нищо сега и светът е заспал във омая,
на перона самотен посреща ни кучешки студ.
Откъде ще пристигне животът железен? От Рая,
облицован с милувка и тиха тъга на юмрук?

 

А съдбата лети и на влака лицето се смее,
и на гара Кръстец се съблече небето без свян:
и се моля да грее и пее планинската фея – 
на разлистен в сърцето ми нежен екран.

 

За какво съм човек? Да изтлея в света на словата...
Пропътувах стотици пътеки – и с влак, и пеша...
Не търгувах, душа, и опазих юначно земята –   
но се сринах пред черна в кръвта си тъга...

 

Изоставен и твой, се клатушкам в полите на дните.
Ще пристигна! Очаквай да бъдем отново едно –
и жадувай на нашата гара да видиш очите,
с които, когато се слееш, създаваш добро.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??