Oct 12, 2024, 11:49 AM  

Пропуснатите изгреви 

  Poetry
208 3 6

Пропуснатите изгреви ме парят,
какво изпуснах златото да търся?
Изгаряше ме лятото,
до болка ме изгаряше
и този миг,
когато
намерил себе си

се губех безвъзвратно
ме изгаря.
Пропуснатите залези ме топлят
и – не намерил златото

се върнах в себе си:
щастлив и неподправен -

такъв,
какъвто ме е този свят създал.
Отпивам тъмното начало
и зная:
вече няма да съм толкоз млад,
но младо е сърцето ми.
Най-после
изгрева съзрял

му се предавам.
Безпомощен и необятен,
докато слънцето ме изгори,
и се разтворя във вълните палави,
когато и росата ме погали -
тогава вече знам:
Не съм пропуснал нито изгрев,

само залезът
не спира да ме мами,
да ме мами…

© Петър Димитров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • А под "Пот пуезия имам впредвит псевдопоезия" с още три безумни правописни грешки в изречение с пет думи какво имаш "впредвит"??? Безумно неграмотно! А ако опит за "ирония", е напълно несполучлив.
  • Краси, аз пък се сетих за “Две следи” на Щурците сега. Там имаше един “залезен ден”, красиво беше, дявол да го вземе. И още е. 😊

    Вижте, Таня, аз не съм тук, за да се заяждам. Ако желаете просто да изразите мнение - добре. Мнението е надлежно отбелязано: “duly noted.” 🙃
  • Благодаря, Таня, но се пише “поезия.” И Вашето е хубаво, хареса ми инверсията. 👍
    Пот пуезия имам впредвит псевдопоезия
  • "Отпивам тъмното начало
    и зная:
    вече няма да съм толкоз млад,
    но младо е сърцето ми.
    Най-после
    изгрева съзрял
    му се предавам..." Като се помириш със себе си и всичко си идва на мястото. А дотогава и изгревите, и залезите все са на кестерме. Иначе нищо не сме пропуснали, освен новините по телевизора, може би, но това е друга тема. А златото си е където трябва, но няма да ти кажа
  • Благодаря, Таня, но се пише “поезия.” И Вашето е хубаво, хареса ми инверсията. 👍
  • Прекрасна пуезия


    Аленият залез нарисува

    пламнали небесни езера
    Казват щом небето се бунтува
    ще настъпят трудни времена.

    Бури ли орисници вещаят,
    или жертва от човешка кръв
    за живота мирен те нехаят
    и жадуват свойта ценна стръв.

    Хиляди години мракобесие
    са душите наши подчинили
    Как ли ще постигнем равновесие?
    Как ли ще намерим сили

    Да намерим свободата
    на духа и на телата свои
    щастие да търсим в простотата
    и любов от нашите копои.
Random works
: ??:??