Mar 28, 2020, 7:11 AM

Родино

  Poetry » Other
570 1 3

Родино, ти не си виновна,

че точно тука се роди.

В борба с врази вековни

градеше свойте бъднини.

 

На този стръмен кръстопът

посрещна всички ветрове.

И знаеше за теб светът,

велико, славно царство бе.

 

Врагът жесток не те подмина,

плътта ти късаха с ръце.

Свободна беше и робиня,

но никога на колене.

 

Родино, ти не си виновна,

че пълна си със красоти.

Прекланям се пред теб синовно,

сърцето мое приеми!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...