Снежинка
Притихнал хилядният град заспива,
трамвай среднощен трака в здрача.
Премигващ в жълто светофар унива,
войник на пост със своята задача.
Снежинка бяла пада от небето,
танцува валс под стар фенер.
И сякаш за почивка на шосето
поляга тихо в дългият миндер*.
Играла първи танц и за последно,
от щастие забравя своите сестри.
Мечтала невъзможно и нередно
за Царят Снежен тя да се сгоди.
Царица тя да бъде на земята.
Стопанка властна на ледени дворци.
И не от топлина,а от мечтата
на улицата зимна се топи.
© Хари Спасов All rights reserved.
