СПОМЕН ЗА МАМА
Тя стои и ме чака мълчалива на къщния праг.
С побелели коси и смалена от есени фигура.
Тя е птица, която ще се срути във първия сняг.
И ще маха за сбогом
с вкочанени криле покрай синора.
А пък аз се пилея – и за нея се сещам през век.
И във моята памет се търкулва дъхтящият просеник.
Боже, колко е трудно у дома да се връща човек,
като знае, че там
го очаква постеля за гостенин!
Ида с празни ръце. Цял живот мъкна тръни в нощта. ...