Лястовици, чайки и море.
Бряг познат, въздишка и небе.
Неспирен танц, въздух и криле.
Тъжен писък, крясък и сърце.
Събрани всички в две ръце.
Протегнати към теб, небе!
Прошепнати във думи две.
Обичам те докрай, море!
На глас мълчани до зори.
Мечтани дълго в зимни дни.
Родени всички в две очи.
Пред мен света сега лети.
Поморие
17.07.2017
© Хари Спасов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
