"Ти си ничий, аз съм нечия"
* Заглавието е заимствано от едноименния колаж на comeon (Септември), за което ù благодаря :)
Вселената си има закони, правила,
дали е волна да ги нарушава?
И безразборно ли кръжат небесните тела
или фиксираните орбити признават?
**********************************
Опълчвам се на темата за "свободата",
по начина, по който си я съчинявате,
малцина са дораслите за туй понятие,
насила другите си го вменяват.
Малцина са призваните да я използват
и то по правилния начин,
да имаш свобода е отговорност,
да я дадеш - предизвикателство.
Свободните са ничии по право -
най-трудно извоювано от всички други,
но независимите мисли и прояви
се раждат след безброй "заслуги".
Да си свободен без да губиш мяра
и без човешките да губиш чувства;
и да си НИЧИЙ, но да се раздаваш
не е за всеки. Висше е изкуство.
Не мога, знам си, да съм "над нещата"
и всъщност, често съм в духовна тиня.
Така желая, да съм беззащитна някак,
от плът и кръв съм, не от ламарина.
Глава ще вдигна, даже да ме смажат,
и да, ще чувствам, чувствам, чувствам,
фалшивата ви свобода ограничава,
не мога да си позволя живота да изпусна.
Но застраховка срещу нищо нямам.
Затуй съм НЕЧИЯ. По избор.
Заменям малкото си свобода. По право.
Срещу това - да съм спокойна и щастлива!
© Таня Донова All rights reserved.
