Пианото мълчи, не отронва звук,
мехурчета набъбват по клавишите,
отразява луната небесния си лик,
в потайната утроба на огнището.
Вадички дъждовни по стъклата,
на тишината в бездната увисват,
откраднал от светулка светлината,
вятърът душата ми разлиства.
Свито в тъмна тишина, сърцето,
като кученце трепери в нощта,
очаква то светлината, където,
отново ще поникне любовта! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up