В тяхна чест
Спомени, помени,
траури, приказки.
Това е подигравка
със живата душа.
Животът има смисъл,
когато е сега,
и дишаш, и се движиш,
а не като остане
на някой зад гърба.
7.09.2009г.
бели стихове
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
Спомени, помени,
траури, приказки.
Това е подигравка
със живата душа.
Животът има смисъл,
когато е сега,
и дишаш, и се движиш,
а не като остане
на някой зад гърба.
7.09.2009г.
бели стихове
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...