Въжето още пее
Ето ги конете.
Таборът се върна.
Смеят се нозете.
Пушка нейде гръмна.
В тъмното проблясват -
огън, гривни, кърпи.
Лудост е живота!
Тука няма мъртви.
И полето сипва
в чашата си
стара
глътка живо вино.
Зазвъня китара.
Млада хубавица скочи,
затанцува.
Черноока нощ е.
Кой ще я целува?
Да, звездите знаят,
някой им подшушна:
Щом се свърши танцът -
вятър ще я гушне.
Ще откраднат коня.
Ще избягат в мрака.
Нека да я пазят,
татко, мама, кака...
Вече е решила.
Тръгнала е вече.
Ти, сърце, танцувай!
Само тази вечер.
Утре щом се съмне.
Ще се чуе писък.
Счупена китара.
Куп кирливи ризи.
Ще заплаче мама,
ще се сърди тате.
Старците главите
мъдро ще заклатят.
Младите ще смигат.
Каката ще трае.
А звездите снощни,
само те ще знаят,
как косите лунни
Любовта си среса,
за да е красива -
като я обесят.
© Росица Младенова All rights reserved.
