Oct 19, 2021, 8:56 AM

Въздишка, последен поклон!

  Poetry
708 5 3

                                                           на Ж.

Тъжна есен.

Отронени, жълти листа.

Странна песен.

Отлитащи, черни ята.

Бледо слънце.

Безцветно и мрачно небе.

Малко зрънце.

Безкрайно, студено поле.

Леден дъжд.

Сълзи за отминал сезон.

Кротък вятър.

Въздишка, последен поклон!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гедеон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...