За сто лета и двеста зими
И колко пъти слънцето изгрява?
За сто лета и сякаш двеста зими,
садях сред тръни цвят до цвят... тогава,
сега са дните просто обозрими.
От долната до горната земите,
духът ми непокорен ги преброди.
И по-самотна бях от най-самите,
не хлътвах в илюзорните свобòди,
с които си залъгвате безкрайно,
душите... а след мене – пепелища.
В живота ви аз бях една случайност
и думите ви тежки още нищя.
И вадя нишки тънки, стоманени,
и кърпя с тях стиха си. И сърцето.
И с лавата, кипяща в мойте вени,
едва, но оцелявам. Общо взето.
Замлъкна ли веднъж, ще е навеки.
Ще отнеса любови непростими,
грехът, че бях все повече човек и
живях за сто лета и двеста зими...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Марийче! Честита Коледа!
-
И аз съм ти на гости тази вечер, Наденце! Приютява ме разкошната ти поезия и ми е така хубаво, когато влизам във водите на твоята чувствителност! Пожелавам ти светли Рождественски празници с много обич и творческо вдъхновение, мила!💖💋
-
Благодаря ви, че ме търпите!
Благословени и светли празници на всички! -
Аз също като, Стойчо обичам да те чета, Наде!
Редовете ти са магични, създадени от една вълшебница!💗💗💗 -
От сега нататък само лета!
-
Обичам да те чета,Надежда!
Весело посрещане на празниците!🙏 -
Прекрасно! За някого са отредени сто лета и двеста зими. Какво богатство е това, малцина имат такъв живот
-
"живях за сто лета и двеста зими..."
Свели празници, Наде!💖 -
Много познато...
-
Светли празници, Наде!
-
"... живях за сто лета и двеста зими"... В живота наистина зимите преобладават... Затова сме благодарни и на един летен ден, който ни топли в зимните дни... Наде, това стихотворение ме покани в душата ти... 💕 Прегръщам те и ти желая светли Рождественски празници с много човешка топлина!🎄💖
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
