Фанфарите на ветровете свирят.
Червено, тръгваше си Слънцето.
Небето залезно замислено
огледа се във морско-синьото.
Вълните празнично утихнаха
в прегръдка нежна със брега.
Скалите сякаш се усмихнаха
на първата блещукаща звезда.
Изстиващият пясък стенеше,
почуствал нощната ръка.
Прибоят бял се стелеше,
изчезваше последната следа.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up