Змеица
Тази вечер,
по-зла от змеица,
ще отида на сборище тайно.
Знам със сигурност –
бедна девица
като жертвен агнец
ще я хванат.
От кръвта ѝ
моминска ще пия
и със другите вещици
жадни
над трупа ѝ
хоро ще извия
и ще правя магии
потайни.
Ако облак
закрие луната
и завихрят се
вихри свирепи
и дърветата с клони
покрият
тази гледка
от погледи слепи,
по вампирски
ще смуча плътта ѝ
и със кучешки зъби
ще ръфам;
до душата ѝ
чак ще проникна
младостта ѝ
дано да измъкна.
И докато
във тъмното диво
всички вещици
вият и пеят,
ще побягна във шепа
да скрия
20 грама и нещо
от нея.
Ще почакам
да блесне в небето,
да се спусне на огън
Илия,
да изтръгне светкавица
остра,
чак до корен
да вие превива.
Ще затворя очи
и ще глътна,
ще запуша уста да не дишам,
ще запуша уши да не чувам
как вселената
жално въздиша.
Пукот, трясък
и гръм ще разтърсят.
Ще се върна
десетки години.
Ще рискувам –
или ще загина,
или ти ще имаш красива.
© Павлина Гатева All rights reserved.
