Пропаднал е духът ми без надежда.
Над рамото ми умората се свежда,
презирайки таз вечна моя тъга.
Без емоция безсмислено се влача,
изгубен сред мъглата и в здрача — ...
Още те мисля и чувствам във тъмното.
Тук съм — където ме остави.
И пак на очи със сълзи съм осъмнала,
от спомена, който в душата ми пари.
Не питай за времето… всичко е временно. ...
Моите копнежи не се връзват с възрастовите стремежи!
Да стана сутрин, без ръчкане в коленете!
Да изправя гърба, без болка в раменете!
Да се погледна в огледалото с поглед надлежен,
от високото кръвно постоянно премрежен! ...
DA CAPO AL FINE!
Живота е непрекъсната модулация,
изпитания са нашта "специализация"!?
Има "Prima end Sekundа volta",повторение,
тук таме и,артикулационно променение? ...
Смъртта ми – нежелана спътница
ме следва в земната ни необят,
а аз пък – нейна стара пленница
се лутам между тоз и оня свят.
Тя винаги прониква в моя сън, ...
Започвам да разбирам неразбраните
и думите – въженцата спасителни.
Солта от тях ми подлютява раните
и пълни ми душата с въпросителни.
Изобщо не обичам подсладените, ...
Те отново са хванали гората,
но не с пушки и пищови в ръка.
Гасят пожарите й с подръчни средства и вода,
на лицата им със сажди има умора и тъга.
Сега гори България, нашата страна, ...
Бавно вървеше уплашено,
не виждаше нищо от мъглата,
искаше да избяга от тъгата и сълзите и помагаха,
тичаше от време на време до изнемога,
облекчваха и душата и не спираше, ...
Какво се случва, как менят се времената,
че и на мен късмет ми чукна на вратата?!
Е не съвсем то на врата, ми в интернета
награда искат да ми дават. Бря късмета!
Пращат линк, аз да им кликна на стената. ...
По улиците на битието…кривнали,
скиташе надеждата …окаяна и гола,
хората залисани, носове вирнали,
не виждат тревогата в очите ѝ набола…
А тя, мечтаеше единствено за подслон… ...
Копнежът в мен поиска да расте
и после да цъфти, да се раздава,
от изгрев влюбен зов ще изплете,
и ще те плисне с розовата лава,
по къдравата грива ще блести, ...
Сред тишината тихо те зове
сърцето ми - не питаш ли защо?
В мечтите ми се раждат дъждове,
а в погледа - сияйно зарево.
Когато те сънувам, все мълча - ...
Н А Й - В А Ж Н И Я Т Е Л Е М Е Т
Най-важният елемент в Любовта е Доверието,
но,за да се получи то между двама,
трябва,първо в себе си много силно да вярваш,
та,да се не промъкнат Ревността и Измамата. ...
Сън сънувах, от наяве бе по-истински дори,
младостта ми – вироглава, как със зрелостта спори.
Щура, боса, загоряла – младостта, твърди през смях,
че едва ме е познала... Аз веднага я познах.
– Тръгвам – казва. Към полето. Чуй, в среднощните треви ...
Надеждата отгледах, като цвете,
но не в саксия, тя там не расте!
Над нея трябва слънчице да свети
и да я милват с обич дъждове.
И само свободата е достойна ...
С шапка от вятър, обяздила впряг,
литнах високо към звездния праг.
С балон от мечти и с компас във ръце
втурнах се смело към синьо небе.
Космосът беше безкраен и нов ...
Моят кораб – (Петко Шипинкаровски, Северна Македониja)
🇲🇰
Автор: Петко Шипинкаровски, Северна Македония
Гората жадно разпуква
буйните вълни на голямата река.
Старият дъб разкопча дрехата си.
Избухнаха огньове и ...
ПЕСЕН ЗА СВЕТОВНОТО БОГАТСТВО
... световното богатство се побира понякога и в шепица една –
с приятел да изпиеш халба бира, да кротнеш с ласка хубава Жена,
подир дъжда да милнеш треволяче, да те докосне охлювче с рогца,
и на асфалта – щом дете заплаче, да му рисуваш весели слънца, ...
Не мога да опиша тишината,
заклещена в тъмата под езика,
когато ме е стягал в примка вятър
и шанс не ми е давал да извикам.
Щурмувала съм облаци и сприи. ...
Ето ме тук-пак в тази стая
С красивите пердета, големия гардероб
С много книги по рафтовете и свещи навсякъде
Полупразните бутилки алкохол и кафемашината, която ми спасява живота всяка сутрин
Коша пълен с фасове и празни кутии цигари ...
Прави линии нямам, в мойте длани – зигзаг,
някой драскал, каквото му падне,
върху белег на устна слушам с лятото как
мракът мърка гальовен и сладък.
Да повторим дъха си. Не питай защо. ...
Човекът и Гората
Защо човече хвърли фаса ти?
Не виждаш ли че съм беззащитна.
В тази адска жега защо не помисли,
затова е мозъка ти, постъпка първобитна! ...
Единствено в очите ти живея,
далеч от струите безбройни на смъртта.
Далеч от сипеи, наследници на суховея
и на застинала в агонията кал.
Пустинни брегове сега сънувам, ...