Отново празна съм и някак лека.
Минава вечерта ми в тишина.
А се попарва ми сърцето
при спомен за отекващи слова.
Замислих се, набързо ме прелисти. ...
Не рядко, сякаш неканени гости -
в душата ми налитат спомени
и продължително някак все чоплят
рани - и отколешни, и по-нови…
Терзаят до болка - денем и нощем, ...
Не закъснялата любов е разтърсваща,
а онази, която е изживяна,
но вече макар претоплена,
е студена и избледняла.
Не закъснялата любов е разкъсваща, ...
Времето лети като птица в небето,
безшумно отнася деня след деня.
Секундите падат като листи в полето,
а спомените тихо блестят във нощта.
Детството някъде бавно избледнява, ...
Застанала на кръстопът сама,
избирам път - по него да вървя.
Зад мен е онзи, който извървях
мечти постигах, кули все строях.
А другият - той стига до дома - ...
Съдбовна мисия
На младите таланти, които упорито се трудят
и отстояват заложбите на своите дарби,
им предстои объркания ни свят, да учудят
с техните изстрадани успешни стартове - ...
Сънувах те отново,
съзерцавах те и ти се наслаждавах,
тези красиви очи ме карат да се протегна,
да прокарам пръсти през косите ти,
и да те сграбча и прегърна, докато те оставя без дъх, ...
Цяла вечност пътувах до тебе
За да видя в очите ти жар
Миг, сътворен от влюбено време
А ти! Подари ми най-свещения дар!
Приютих се в скута ти смалена ...
Родена от извор, изваяна в пяна,
прегръщам водата и светлината лъчиста.
Ръката плете, от дух призована,
бряг за роденото ново и чисто.
И не потъвам. Аз съм движение — ...
Деси 2
И защо се върнах след всичката драма?
Защото постоянно си мисля за теб.
Защото ми липсва дори и мълчанието след поредната детинска пиеса
и от чувство за вина се превръщам в абсолютен дебил. ...
Ако тръгна сега диви кестени щедро ще пръснат
по следите ми малки нетрайни цветчета-звезди,
а челото на тъжната пролет – дъждовна и късна,
всяка мокра реса̀ от брезичка със скръб ще бразди.
Ако тръгна сега... а тревите измамно увиват, ...
По гърба на разголена нощ
с теб се плъзнахме... Късно ли беше?
И мъглата притисна ни с мощ,
вятър-грешник тревожност роеше.
Заваля. Под сълзите на дъжд, ...
РИСУНКА С ТЕБЕШИР
Отлагаме последните любови
за някой ден – когато да се сбъднат.
Но ето – влачим призрачни окови,
с клеймо за предстоящото отвъдно. ...
Посяхме на небето жито, с две - по две шепи.
От низината плодородна, наша - хляб и обич свети.
Двайсет години така и две деца в бели ризи.
После внезапно суховея повя. Капка дъжд не падна.
Чак опашката на враната от него изгоря и изчезна. ...
И се веят многозвездни знамена...
Вятърът е за бедни и богати.
Случихме на интересни времена!
Какво ли още не видя Земята?
Цената на войната е твърде скъпа. ...
Прегърни ме, Любов, прегърни ме...
Че без тебе животът е страшен –
всеки облак е призрак изстинал
и се губя из друмите прашни!
Прегърни ме, защото е късно ...
Не мога да престана да се чудя,
какво ни раздели във таз страна
на "любещи" и "мразещи" Русия,
когато истината е една...
- Без нейна помощ никаква България ...
Хвалби за още от същото
Два милиарда потънаха във козметика
на българските пътища - лунен пейзаж,
пилот на бял кон калкулира наново сметката
и води бюджета към нов тренд на блокаж. ...
Дали е винаги било синьо небето над главата ни
дали преди не е било невидимо и безгранично
дали не са го били,насинили юмруците на тъгата ни
кара ме да се усмихвам, ах колко е трагично
каквото и да помисля, то вече съществува ...