Векторът му губи свойта вярна посока,
щом се докосне до пулс, забавен от страх.
Времето не е константа – то е дълбока
мъглявина от мисли, превърнати в звезден прах.
Ако имаше център, ако имаше маса, ...
Когато с четката върху платното
поставя със замах последен щрих,
преражда се светът във цвят наоколо
и неусетно се превръща в… стих.
Навлизам в зимата си, но не прося, ...
Коматчето на делника баято,
понякога насила го гризеш.
Спомни си, че филизът млад и свеж
е люляк, който обещава лято,
че си любов и няма как да спреш, ...
В зениците се сбират очакване, тъга,
светликът сякаш гасне, проблясва без следа.
А времето е спряло за миг на колене,
посърнало от горест, привело рамене.
Там бял самотен гълъб безпомощно кръжи, ...
Не вярвам в тебе. Знаеш го, навярно.
Ти неведнъж изричаше лъжи.
Кажи ми, как на тез лъжи да вярвам -
та пак лъжата, да ми натежи?
Навярно прекалено съм критичен... ...
Денят, окъпан в утринна роса,
намята цветна мантия върху земята.
Тревиците протягат крехки стъбълца
към светлото око на синевата.
Избухва в аромати, в пищен цвят ...
Нарадваха се хората на поредния ден
и всеки остана от него впечатлен,
но не видях аз в него нещото специално,
той е просто ден, пак тривиално...
... ...
Цветя, пчелички, птици - идилия,
красота в полето изобилна...
Полските цветя със свежия мирис,
тъй пленителни - кой не обича -
под път и над път са все усмихнати ...
Друго измерение друг свят
Телефоните не могат да подаряват
радостните изживявания от живата среща,
те са като групите, които подгряват
енергията на звездата за любовта на феновете горещи. ...
Лъжовна ли е клетвата, с която
сърцето клето, либе, ми гориш?!
В това дъждовно, буреносно лято
в душата ми като порой валиш.
Копнежът ми се стича надълбоко ...
Щом скитам се нейде изгубен, самотен...
попадам „случайно“ на теб...
и чувствам, че думите стават излишни,
когато си близо до мен...
Разменяме двамата плахо усмивки, ...
Той няма близки. Няма и другари.
Мълчи си. Не разказва своето минало...
Но привечер, във кръчмичката стара
изпива сам-самичък чашка вино.
Човешка ласка, обич той не търси ...
Аз знам коя съм, откъде съм тръгнала,
а ум не ми и трябва. За какво е?
Очаквам чудо, свърна ли зад ъгъла,
стои си там, сияе... Само мое.
Коя не съм? – Поклонница на славата. ...
Като перла в мида се побирам,
истинска, бляскава, но плаха.
Като охлюв в обвивката си се барикадирам —
във всяка сянка дебне заплаха.
Бях в необятните морски дълбини, ...
Думи, кръвясали от пяната на езика.
Всеки месец се сипят по главата ми,
почернявайки кръвта ми.
Приемам и поглъщам, защото имам ли избор?
Реят се и се забиват в плътта ми, ...
С теб животът върви все наопаки,
непременно различен и труден.
Аз към сушата, ти към дълбокото.
Аз заспала съм, ти пък си буден.
Щом опитам да хвана посоката, ...
Стъпките на времето са тихи.
И можеш да вървиш и ти по тях.
И няма да усетиш оня вихър,
във който има и сълзи, и смях.
На земята си застанал здраво. ...
Зад Румен Радев няма олигарси,
агенти също няма - ни един.
Там всички са му, негови другари,
и няма богаташчета от ТИМ.
Там няма и… играчи задкулИсни, ...
На изток, след оградата с бодлива тел на рая,
на запад от последното убежище на мрака,
след северните склонове, препречили безкрая,
е южното пристанище със кораб за Итака.
Платната му закърпил и притегнал такелажа, ...