Нощта ме гали с жилави ръце,
а вятърът е стихнал във косите.
Дочувам глас на онова момче,
вибрира и в душата ми се вплита.
Върви по пътя с пламнало сърце ...
Неочаквано щедри са нощите,
че даряват на болните взор,
а в последствие лъжат безпомощно
и сълзите превръщат в затвор.
В светлината примигват секундите, ...
Нима остава младостта далеч,
сякаш хала - все бърза времето...
Нима не пилеем тъй часовете,
без да мислим май - мигът е ценен...
Нима стареем, а ни се живее - ...
Някога, когато теб те срещнах,
бе още рано, още много рано.
Лицето ти, в очите ти погледнах.
Не смеех да докосна твоето рамо.
Сърцата ни туптяха тъй далечни. ...
Сякаш бе вчера - там на долапа
онзи будилник цъка и трака,
времето мери той без пощада,
без да препуска и без да отлага.
След всеки обяд във детския свят ...
С очи красиви нежна, хубава жена,
те блестят като звездите високо в небето!
Понякога са тъжни, но с усмивка на лицето,
засмяната жена скрива в душата си тъга!
Тя е свободна, бори се с живота сама, ...
На село щъкат куп пенсионери.
Логично, целокупният народ,
все болест някаква ще го намери.
Та всички сме с почти изтекъл срок.
Добре, че доктор Кочев е насреща. ...
Изгубените мои думи
затворени в кафезите на стих
не се завръщат даже и в съня ми
от спомена, на който ги сглобих...
Отишли са в измислена реалност, ...
То е в мене - човешкото, земното.
Аз не мисля, че съм закъснял.
И са това изключителни ценности.
Знам го - вече съм го разбрал.
Аз не искам да има безмълвие ...
Кога ще подредим тази държава?
Кога ще възродим отечествената слава?
Кога достойнството си ще върнем?
Кога, вместо да се мразим, ще се прегърнем?
Кога правдата приоритет ще стане? ...
В едно блато горско – не много дълбоко,
но все пак кално и доста широко,
живеела жабка с името Жужа,
която била същинска хитруша.
– Ква-ква-ква! – въздишала тя. – ...
Строях иглу, когато падаше снега,
но разтопи го сетне пролетта.
Денем неуморно аз играждам,
но през нощта като звяр руша.
И питам: “ Де ще дойде реда мой, ...
Казват, любовта живее в сърцето.
Аз не мисля, че това е така.
То е тясно за нея и прекалено заето
да пулсира от раждане чак до смъртта.
Любовта е вик от първото вдишване, ...
Не се страхувай! Отпивай от своята чаша!
Животът предлага я на всяко твое блюдо!
С вкусът пореден и лична нагласа
опиянението разкрива поредното чудо.
Да гадаеш как, дошло ли е време точно сега, ...
Все по-трудно стиховете пиша
сякаш няма повече какво да дам.
Поезията във мене още диша,
но като в кома е... Дали? Не знам...
Възможно е обаче и логично ...
Гневен съм, бесен съм даже.
Дразнят ме много, много неща.
На всяка крачка срещам идиоти
и питам се накъде върви света?
Ядосва ме какво става в страната. ...
Отдавна тя не пя и не летя,
от дъх по-лека, от сълза по-тежка,
сама си е любимата си грешка.
И лъже – не обичала цветя.
Отдавна не отглежда небеса, ...
Вие, които до мен досега сте били –
неизвестни войници безброй.
И до моята стрела летят вашите стрели.
Аз не влизам самичък във бой.
Не, не пиша за вас... Аз си зная защо. ...
Няма и ден, без да мисля за теб,
няма и ден, без да желая твоето същество,
няма и ден, без да изгарям от желания по теб,
няма и ден, без да те желая в обятията си,
няма и ден, без да събудя с мисълта за теб, ...
Тъжно е, няма я пътечката в снега,
няма кой да разрине, угаснала в дома е всяка светлина.
И коминът вече не ще да пуши,
искрица от миналото, не ще запали пламъка отново.
Колко тъжно е, порутена отстрани стои постройка, ...