Poetry by contemporary authors
" Глупакът" от колодата на Таро 🇧🇬
пред мен явява се на кръстопът.
Късметът ми обърнат е глупак -
" Глупакът" аз изтеглям всеки път.
Надолу със главата си съдбата ...
Свободата на падането 🇧🇬
Учеха ме как да стоя изправен —
като дърво, което се страхува от вятъра,
като камък, който се преструва на вечност.
Но един ден земята изчезна под мен. ...
Пробуждам се 🇧🇬
Времето далечно преживяла.
Не мисля вече за раздяла.
Аз, бяла птица съм, към тебе полетяла.
О! В съня си тичам по небето. ...
Спаси ме 🇧🇬
дъжд по паважа самотен шуми.
Спирка – никой никого не чака,
светят самотните нощни луни.
Но до мене ти тихо застана ...
Моята пролет 🇧🇬
но тя дойде.
Тиха като нощта.
Невинна като дете.
Буйна като вълните, ...
Смешен плач 🇧🇬
увита е плътно връз кално кълбо.
Реки и морета - едни водоноски,
които снабдяват я с мокра любов.
И ние я лазим, бълхи плоскоземци, ...
Под счупеното рамо на нощта 🇧🇬
виси луната - бледа и ранена,
а вятърът разнася пепелта,
на всички неизречени вселени.
В мрака ти пристъпваш леко ...
Хайку-клукс-клан (сенрю) 🇧🇬
от лудото му стреме
смъртта ще снеме.
Ледени кули 🇧🇬
край брегове си потръпвал и прекосявал долини.
Сред ветрове, урагани тяхната чест си запазил
и доблестта си човешка никога не си погазил.
Хора, с които си вярвал, че ще останеш до края ...
То 🇧🇬
Какъв израз! - събрал в себе си тайна
и врата едновременно.
Възможност и атавизъм.
Извънземно значение ...
Понякога 🇧🇬
Не долита като нахална муха.
Тя е кълн, който бавно расте,
поливан с опит, обгрижен като дете...
Покълнала, понякога завързва и плод, ...
Ехо от несъществуването 🇧🇬
вървя по път от сенки и мълчание,
където всяка мисъл е разпятие,
а всяка крачка — тихо отричание.
Небето няма образ, нито край, ...
Куражът да продължиш 🇧🇬
У. Чърчил
Венецът от бръшлян изсъхва тихо,
триумфът е тъй кратък земен миг.
Вълните на нощта отново се извиха, ...
Щастлив ден 🇧🇬
но още пръска пролетни искри,
а слънцето се лее и го слуша
как пее, и танцува от зори.
Минутите по-сладки от череши, ...
Свѣта клѣтва имахъ азъ 🇧🇬
къмъ цара Шишмана, къмъ България.
Непримиримъ боляринъ бѣхъ,
во времена тежки, азъ севастъ Огняна.
Не оставихъ мечъ, не сдадохъ честь, ...
Сърцето на моето Аз 🇧🇬
там светът пристъпва без слова.
Всичко, що докосва дните ми,
оставя в свойта диря светлина.
В ириса им пролетта разлиства се ...
Приятел от клас 🇧🇬
и по магазинчета с евтина стока,
за час забравили малко за работа,
не усмиваме пътем греха и порока.
Няма ни в ресторантчето малко до „халите“, ...
Шах и Мат 🇧🇬
Играех с дядо, татко.
Обичах да ги побеждавам,
ала те усмихваха се някак сладко-сладко.
И не разбирах искрената радост, ...
Безлуние 🇧🇬
Задушно е в голямата ми стая.
И само сладък дъх на карамфил
прокрадва се през въздуха унил.
На скрина часовникът минутите кълве, ...
Зора е 🇧🇬
зората ни закусва
тъй лакомо с неволни
нощни бдения
и морно пи кафе ...
Нежност 🇧🇬
и заслушана не спи нощта.
Клонът на дърво провесен,
а под него скрита нежността.
И ръце на раменете ...
Този свят 🇧🇬
гръдта „ПОЕЗИЯ“ се
суче прелестта
и руква - и струѝ - и
този свят с ЛЮБОВ поѝ
Кошмари ме преследват 🇧🇬
където уж няма намеса,
предсказват ми разни зяпачи
кой смахнат днес ще откачи
томахавката дето виси на стената, ...
Прах и съзнание 🇧🇬
по пътища, които времето изтрива.
Във шепа пясък търся своята съдба,
а вятърът безмълвно я разпилява.
Съзнанието ми — самотен светъл бряг, ...
Синът човешки 🇧🇬
За някои да значиш нещо,
за други – просто да си шут,
на трети в мислите им вещо
да всяваш паника и смут. ...