Вървим по път, предначертан отгоре.
Човекът сам не знае своя край
и всеки ден със мелници се бори.
Вървим по път, предначертан отгоре.
Към висините погледът ни гледа, ...
Слънчасал луд днес разговаря с Бога.
Ти как си, Боже? Жега е при нас.
Ще слезеш ли? Е, как така не мога? –
отвръщаш ми? Ела, поне за час.
Изпада бавно бедният в екстаз. ...
Спри се! Не виждаш ли? Всичко гори.
Тлееш в пепелта на мъртви души.
Злокобни, допотопни слова
зоват те и теглят към дебрите на пропастта.
А ти си Феникс с отрязани крила — ...
Някои хора просто не могат да плачат
дори когато се давят в дълбоката си мъка
дори когато в душите им гарвани грозно грачат
те се държат така сякаш въобще не им пука
сякаш сърцето им е замръзнала буца лед ...
Светулка малка и искряща
хвръква волно с крилца.
Светлинка пулсираща от нея блика –
мимолетна красота в нощната тишина.
Очите ми я гонят безспирно, ...
Под моето слънце не нося маски.
Не моля света да ме прави друг.
В очите ми светят мечти без страхове,
а вярата шепне: „Продължавай напред.“
Под моето слънце съм буря и нежност, ...
Буфер съм през целия си живот —
Винаги съм в разгара на спора.
Свикнах да работя на автопилот —
Перманентно съм капнала от умора.
Летя като паднало есенно листо — ...
След всяка зима, идва пролет.
След всяка буря, тишина.
Всеки залез заспива с мисълта за утрото.
Всяка птица, за синьото небе.
Всяка песен, сънува свойте ноти. ...
Ако да те обичам е една песъчинка, ти си цял плаж.
Ако да те обичам е една капка вода, ти си цял океан.
Ако да те обичам е едно цвете, ти си цяла градина.
Ако да те обичам е една звезда, ти си цялото небе.
Нашият живот на тази земя е кратък, но любовта ми към теб не е.
Не спрях да скитам по своите мечти,
не спрях да скитам по небето синьо,
да чувам нежни песни на щурци,
в сърцето ми да няма студ и зима.
И тази есен с облаци и дъждове ...
Рубиненият залез днес гори.
Оброчище или за грешни клада?
Нощта далеч е, а луната – млада,
присъда ли ще срича до зори?
Или в последна нощ Шехерезада – ...
Оставям се на твойта дивна власт,
ех, лято мое, сладко, ненагледно.
Пропило си ме с приказната страст
и в плен съм на магичната потребност.
Ти знаеш ли, че като опиат, ...
Енох и Илия Гръмовержец затвориха небето.
И дъжд не валеше в дните на пророчество.
Превърна се Земята в лунен пейзаж.
Повехна всеки нос и цвят.
Настана глад. ...
Съмнение ли е, тогава можеш
да ме прогониш, без да се тревожиш
и аз ще съм далеч от теб безлик.
А вярваш ли – ще бъде чуден миг
и ще приемеш, без да я отложиш, ...
Лист след лист,листа пожълтели,
не довършени стихове,задраскани рими,
за мигове щастие в безкрай отлетели,
за съдба и любов,и хора любими.
Бяло-черна в къщи снимка намерил, ...
Ти тръгна за среща с друга
Висока – ми каза – руса с тъмни очи
Не ми трябват вече твоите мечти
Щастлив ще съм с по-млади жени.
Омъжени отдавна за стари бойци ...
Липсваш
Не ми липсваш само когато съм сама.
Липсваш ми и в най-шумната стая с любимите ми хора.
Липсваш ми и на най-красивите места,
където можехме да гледаме залезите заедно. ...
Не всеки мост е изграден от камък.
Най-здравият не се докосва с длан.
Той свързва тишината с вечния ѝ пламък
и времето със своя безименен океан.
По него стъпват само онези души, ...
намираш ли в човеци светлина
или бесовете пречат на горката
с блаженство сита ангелска уста
почти обляла корените на душата
която горното за миг забравила ...
Когато гаснат и последните искри,
и всяка стъпка напред ти тежи,
когато в тъмното пак те боли,
и в очите ти има само сълзи.
Когато губиш най-скъпото нещо, ...