Сред всички черни облаци видяна,
дъга разпръсква нежно цвят по цвят
по стъпките ѝ ириси цъфтят
и птиците ме молят да остана.
С лъчи от огън мрежа изтъкана ...
Не всеки влак си има своя пътник.
Изгубените гари са клише.
Пероните не помнят дълго стъпки
и паднало на релсите сърце,
но този звук, разкъсвал тишината, ...
Светлина… зловеща светлина,
изгаряща очите, обръщаща душата,
внезапен гръм, кънтяща тишина
и сякаш чувам аз гласа на сатаната.
Здравей, мой стари свят. ...
Сабя и перо
С сабя и перо пое своя път поете някога,
една борба жестока, за българската свобода!
От кораба ведно с дружина верна ти слезна
поклонихте се всички и земята българска целуна! ...
Свещите запалих, вечерята е нагласена.
Сам съм, но със теб дима споделям.
Разказваме истории, разказвам ти измама.
Ах, как искам да сме двама…
Свещта гори, спомен е гориво. ...
С горчива нежност в делничната утрин
топлият дъжд, разпръсква цветната дъга,
а чашата ми ранобудно кафе изостря
ума и сетивата, готови за битка с живота
и с онзи страх от есента, примесен с тъга. ...
Поспри, пътнико, при мен — почини си.
Стовари багажа си в моите нозе.
По клоните изсъхващи ме милвай —
аз съм с душа на страдащо дете.
Видял съм много хора, бури, урагани, ...
О, как обичам дъждовното време,
дори когато случи се през май
щом на крилете капките ме вземат,
усещам, радостта ми няма край.
И щом съм толкова щастливо мокра, ...
Точно днес, в деня ти специален, рожден,
там, където пръстта те прегръща,
сред смълчаната болка, сякаш за мен,
малка розичка в чудо възкръсна.
Като лъч от небето, като тиха следа, ...
Отправям поглед в нощта към луната
да ме погали с бледата си светлина.
Звездите като светещ прах разпилени
комета преминава и оставя следа.
В тази нощ искрено мечтая ...
"Дете, обуй си чорапите топли,
Че утре ще дойде настинката!".
Натежава спомен над вопъла,
Щом ти видя лицето на снимката.
"Слънчице, искаш ли нещо?", ...
Детето в теб не давай да загива
Не го зазиждай в четири стени
Играй и смей се, чудеса откривай
Щастлив без повод винаги бъди
Бъди зает ти винаги със нещо ...
Той рови в кофите нещастен, беден,
просията е малкия му шанс.
До него кучето – приятел верен
го охранява смело като страж.
Немощен, слаб, затънал в немотия, ...
Светът отвън е мрачен, глух и сив,
от стъклописи, ронещи тъга.
Но те ме гледат — и под клепача жив
светът изгрява цял. И със дъга.
Те срутват всеки каменен затвор, ...
Изгарящите слънчеви лъчи
догарят в юлското горещо лято
и парят огнено, денят мълчи,
нощта се бори с слънцето недозалязло.
А Феникс пърха със криле, ...
Светът ме иска подредена, ясна.
В чекмеджето, с етикет и номер.
Но аз съм хаос – грешен и прекрасен,
извън оковите на всеки спомен.
Аз съм воалът, който се прелива, ...
Не съм едно лице, една история,
не съм затворен в име или знак.
В мен шепнат сенки, търсят траектория,
а светлината ги пречупва пак.
Понякога съм утро — тихо, бледо, ...
И пъплят на живота по баира,
имане мъкнат, нож и щит, и маска,
а пътят им на камък е издраскан
и между две чертички се побира.
Кесията, кантари и аршини, ...
От омраза не черпя вампирски
вдъхновение, за да сея такава.
Не имитирам в живота Люински*,
в тиня ровиш ли, калта в теб остава!
И завъждаш в душата си жаби, ...
И днес един нефелен неграмотник
наоколо се перчи с ругатни.
С окъсан, червеникав потен потник
на думи атлантиците громи!
На него “Чичо Сам” му е виновен, ...
Няма в живота лесни пътеки,
в упор посрещаме вятър суров.
Знае човекът от памтивека -
бурите спират се само с любов.
Често връхлитат ни смерч, урагани, ...
Живеем като Бройлери щастливо
с осигурена денонощно "Евро - светлина"...
Че някой постарал се е грижливо
да разполагаме охолно - с коли, екскурзии, храна, вода....
Не се полага много, много да се движим ...
През пурпурни жита ще мина,
ще снимам слънчогледи с очила,
ще намеря оазис в мъртвата пустиня
и с пясъчна патерица ще вървя.
Ще тананикам посивял куплет ...
Съмнявам се да знаеш колко съм различна,
за теб съм цветето със сините очи,
отдавна се познаваме в среда привична,
но в мен пораства крепост със затворени врати.
През лятото съм роза жълта и ухайна, ...
Летни перести, палави облаци
зад дърветата нахално махат,
но не съм с очилата си розови,
пеперуди не пърхат в стомаха.
Подозрителни котки ме следват, ...