Облако летен, лъчите не пускай –
още съм прелестна, нежна, добра,
бяга по устните сянка от чувство,
ти не гони го, сестрице Зора!
В ложе тръстиково бдя притаена, ...
Сърцето ни е чаша от стъкло,
разхвърляна на хиляди парчета.
Помислихме го просто за весло,
а то било обречена комета.
Човекът може всичко да сглоби - ...
Защо ли в този град отдавна вече,
гевреци топли никой не пече? –
се питаме в настъпващата вечер,
с ужасно прегладнялото врабче.
Ухае ми на круши и на дюли ...
Оставя токчета, дъжд и следи по паважа,
един притихнал рефрен във нощта.
И който веднъж я е виждал, ще каже:
„Това не бе нощ… това беше страстта.“
25.09.2026 г.
Тук няма да говорим за луната
нито за паяжени изплетени от светлина,
ще пренебрегнем и душата,
дори и любовта...
(и всички други тем подобни – бабини ми хвърчила...) ...
с кутре разбъркваше съня ми
на две нива е, като падащо меню
недокосната си от страха ми
въплътен в безкрайно дежа вю...
с корона ли ще бъдеш, но пленена ...
другият път
ще е наистина
Как са се стъкмили веригите на Стара планина,
разделили времето на посоки преродени!
Зелени дракони бият отбой и издишат мъгла, ...
Обичайно, ********* е мързелив,
но огладнее ли, става работлив.
С настръхнало елече ходи бавно
и по цял ден се излежава славно.
Най му се услажда храната чужда, ...
Стаени гемии белеят самотни в здрача,
изгубили устрем в своя безмилостен бяг.
И пясъчни изгреви някъде скришом си плачат,
копнеещи тихо за пристан, за обич, за бряг...
И диша безкраят със синия пулс на прибоя, ...
Вървиш по стълба, плахо устремена,
към онзи бряг, изваян от мечти.
Душата ти, от космоса родена,
в безкраен пъзел на нощта блести.
Не си сама, о, мравчице в мъглата, ...
Помня онзи слънчев следобед,
но повече ме топлеше твоят поглед.
Но защо ли в този тъй прекрасен миг
реших да се правя на толкова велик?
Не трябваше да казвам, че не сме един за друг, ...
Лутам се самотен сред гъста гора —
без пътека, без посока, в нощния сумрак.
Изведнъж ме обгърна ярка светлина
и цялата тъма изчезна на мига.
Пред мен изниква Тя — ...
Майстора
(На Владимир Димитров - Майстора)
Отдавна, преди години той се роди,
в малкото селце Шишковци, той израсна,
в подножието на Коньовската планина ...
Нощта пристига тиха и лилава,
разляла аромат от син букет.
Светът наоколо за миг утихва,
а вятърът разказва за поет.
Под тъмната завивка на небето листенцата шептят си за любов. ...
Животът между пръстите изтича,
като вода от шепа в летен ден!
А ние все броим какво ни липсва,
без да ценим какво ни е дарено.
Пропускаме усмивка, топла дума ...
Не съм на скъпи приеми сред гостите.
Не притежавам сметка в банка – нито цент.
Върху скрижалите на моето сърце
написа Ти повелите Си, Господи!
Какво ли би могло да ме поклати? ...
Написвам за последно (под черта)
душата си – да е проклета трижди,
все пътища без изход начерта,
надежда и да няма – обич вижда.
Написвам я. С най-ситните слова, ...
Сънувала си стръмен, тежък път,
как бързам, а ти крачиш закъсняла.
Как трудно диша морната ти гръд,
пред този хълм суров си прималяла.
И после - в мрак по горската пътека, ...
Луната омагьосала е нивите,
разкъсала е клетката на делника,
възкръснали са мъртвите и... живите,
свободен е на самотата пленника.
Той чува гласове отдавна млъкнали ...