Като цвете
( На Цветелина)
Красива жена като цвете, закърмена с песента,
пее с народна носия и венец цветен на глава.
Пее песни народни с усмивка на своята уста, ...
(Бележка: Текстът е по мотиви от народната песен „Чие е това момиче“ ).
Чие е това момче, чие е това момче.
Майко ле, момчето, леле мале, момчето.
Чие е това момче, чие е това момче.
Майко ле, чие е, леле мале, момчето. ...
И тръгнах тихо по пътеките без име,
където денят прегръща своя мрак.
Там всяка крачка беше въпрос към времето,
а всеки отговор отронен знак.
Сенките не бяха само липса на светлина. ...
Творбата е вдъхновена от този клип: https://www.youtube.com/watch?v=IddUJxhDgZk&list=RDIddUJxhDgZk&start_radio=1
Творбата не е по текста на песента в клипа.
Тематично е свързана с предните две части на ''Кошмарът''
Събуждаш се плувнал в пот.
Смърдиш на кисело и отвъден страх. ...
Днес на горската поляна, пълна лудница настана.
Щъркел ближе сладолед, Зайко свири на тромпет.
Малката светулка във рекичка плува.
Слънчо тръгнал по тревата, събира ягоди в торбата.
В таз игра забавна, смешна имало и съдия. ...
Не казвай "Има време..." Време няма!
Доброто не отлагай, не пести
Надеждата една не разпилявай
Не забравяй да прегърнеш, утешиш
Недей на обич думите спестява ...
Работа се иска, за да схванеш.
Битието току тъй се не открива.
Във всяка стъпка нещичко изтрадваш.
Мъдростта обича зад болката да се покрива.
Тихо, тихо, по-малко думи. ...
Тишината – монах в катедрала от мрак,
ме обгръща с плащ – неподвижна и сива.
Всяко счупено тук е белязано с’ знак,
всяка капка тъга във витражи изстива.
Тук червеният цвят е ранена любов, ...
Зелената безбрежност, наместо да лекува,
тя раната залива със сол и ме пронизва.
Принасям в жертва клетва, среднощ е, но будувам,
че Мракът ме изгаря — жадувам да си близо.
Но даже да ме чуеш, едва ли ще отвърнеш — ...
Столът натопорчи четирите си крака
и под покривката на масата се мушна.
Знаеше, че тя отдавна това чака
и ще бъде много непослушна...
Хладилникът въздъхна с леден дъх ...
Понякога най-тежкото не е, че някой си тръгва. Хората си тръгват. Това се случва. По-тежко е, когато дълго време някой те кани в живота си, а после започнеш да се чудиш дали изобщо е имал място за теб в него. Когато месеци наред присъстваш в нечие ежедневие. Когато денят започва с разговор и завършв ...
Ето, отново минаваш покрай мен,
като скитница студена ме вземаш в плен.
В твоя свят омаен завличаш ме със зов
на нежна сирена, хищно излязла на лов.
Поглеждам хоризонта с надежда една, ...
Уж е ден като ден, а в душата ми бие камбана,
уж вървя през града, а хвърчило съм. Литвам... почти...
Пълнолика луна тази нощ сън магичен ми хвана.
– Ще се сбъдне – прошепна ми изгревът. Вярвам в мечти.
Уж е ден като ден, а в сърцето ми славей запява ...
Реката е пресъхнала, като детските спомени-
виждат се стъпки,но липсват корените оголени.
Пресъхнала е,
като полата на момичето влюбено в мен -
вижда се глезенът, но не и смуглият тен ...
Понякога съм толкова добра –
в шепите събирам светлината.
Друг път съм буря страшна и жена,
очите ми търсят тъмнината.
Русалка съм в морето от лъчи, ...
Не търся вече път по картите на дните,
нито посока в хоризонта на света.
Разпъвам тишината между своите орбити
и тръгвам там, където няма висота.
Отвъд ума, отвъд словата и пределите, ...
Не знам... защо, но лошото множи се!?
Винаги на крачка е напред.
Не само че мъти ни водата, но и ...
Клевети чистия човек.
Отрова, Бога ми... нахални! ...
С радости, болка, много вълнения -
живот, уви, кратък, но съществен...
Идва пенсия, дай Боже всекиму,
последно ред слагаш край себе си...
Натоварено пак, ежедневие - ...
Една блага дума и малко кураж,
колко е нужно да посееш мечта?
Доброто не ище ругатия страж,
а въгленче плахо насред пепелта.
Със мъничка свещ и вяра в Отца, ...
След процеси на изветряне се превърнах в пустиня.
Вкаменените чувства не издържаха на температурните промени – напукаха се и се превърнаха в пясък.
Понякога номади ме пресичат и ги дарявам с дъжд.
За наглеците пък, като една истинска Фата Моргана, подарявам миражи.
Любимите ми цветя са кактусите – с ...