И когато спра да пиша тайно,
далеч от хорските очи,
когато нещо е умряло в мен и смърди,
ще се питам ли защо и кой ми го причини?
И когато сетя се, че човека, ...
Когато дойде катафалката,
ще си заспал навеки в мир,
ще пуснат те полека по пързалката
във гробищния парк за ориентир.
И после появяват се въжетата ...
Друга на друг във всичко е смяна,
безусловно равни са мъж и жена.
Здрави дами днес са охрана,
а певица красива пее с брада.
Суфражистки във война с орисията ...
ДЯДО ПОП (Васил Иванов):
В селцето ни спокойно се живее,
а аз съм поп Генади – благ пастир,
но Дяволът реши да се посмее –
изпрати от града един вампир. ...
Душата ни е скитник във безкрая,
пристига тук със куфар грехове.
Не помни точно прелестта на Рая,
но носи белези от векове.
Животът нов е недовършен устрем, ...
Пред прага тих на твоята душа
за миг се спирам аз, скиталец сам.
Но този път не ще се изкуша
неканен да почукам на вратата.
Ще продължа напред, далеч, натам - ...
По кожата ми бавно се разлива
отблясък, който няма точен тон.
Понякога съм рана, още жива.
Понякога съм броня и заслон.
По ръбовете ми се чупят сенки ...
Ела и спри. И повече не тръгвай.
Без мен. А с мен - където искаш полети.
Сърцето и умът ми се надлъгват
с небето, откъдето падна ти.
Без мен не тръгвай. Няма да се бавя. Една цигара на балкона ще изпуша, ...
Една въздишка тихо се отрони
през допира на меките листа,
издиша под надвисналите клони
и падна в топлината на пръста.
Една въздишка натежала в мъка, ...
Пропищя петел. А беше късно.
Песента му звънна непривично.
Мама се размърда и се смръщи –
в тъмното прилича на момиче.
В тъмното изглежда да е силна. ...
В мълчанието между два удара на часовник
виси прашинка светлина
ни жива, ни угаснала,
като спомен, който не помни кого е обичал.
По каменните стъпала на утрото ...
Не бива да си тръгваш! Остани
в света на красотата необятна.
Душата трябва вечно да е жадна
за любовта от бъдещите дни.
Издига тежки, каменни стени ...
Истинският джентълмен не се ражда само с костюм и изискани обноски,
а с чест, доблест и уважение в сърцето.
Джентълмен.
Той не крещи, за да бъде чут,
нито изтъква своята сила. ...
Сънувах го и исках да го зърна,
но тази среща днес ме изненада.
Не знаех, че сърцето ще ме върне
във време на копнеж и серенади.
И оня ден на връщане към вкъщи ...
Ще съм млада трева. Неогазена свежа и мека.
Още мога това – сред трънак да ти бъда пътека.
Цяла нощ слушам как в песен славей светулките ниже,
още мога сред мрак да ти бъда и пристан, и ближен.
Ще съм тази луна срамежливо примигваща горе, ...
И някой някъде за теб мечтае,
и влюбен те сънува в нощен час.
Далечно непознат любов желае
и този някой... може би, съм аз.
От Млечен път дочувам топъл глас, ...
К’во е животът? - мразя живота - си, ми, ви.
Колко пъти едно тяло може да мухляса?
Колко пъти да си бия дозата щастие?
Пламнали гениталии и мисли - какво нещастие.
Тя е облак - бяга по ледени пързалки и търси погледи. ...
Какво от това, че чорлави сме с утрото,
и търкаме сънливите очи!
Небесата се разтварят в ярко синьо,
ята прелитат, вятърът шуми!
С чевръсти стъпки спуща се ...
Пак пръкнахме се - с руски кабинет:
с подлоги на рашистките чифути!
С един фатмак, с объркан мироглед,
вербуван от копоите на Путин.
За Киев той побърза днес да спре: ...
Слънцето ме дръпна силно за ръка:
– Хайде, тръгвай! Чака те игра!
Вятърът и той ме гъделичка по носа:
– Време е за пакости и чудеса!
Куфара отварям, стягам го завчас – ...
Във трюмовете зрееха мълчания,
солени както скъсаното време,
което ни подмами с обещания
за сбъдване. Преди да ни ги вземе.
Не търсех бряг. Вълните заобичах, ...
Навярно изневярата е знак,
че любовта в сърцата ни помръква
и да намерим прошка няма как
в строената от други грешни църква.
Да, има дом и вещи, топъл пруст, ...
Не те обичам с думи шумни,
нито с обещания от звезден прах.
Обичам те там, където тишината
прегръща всеки неизказан страх.
Ти влезе тихо в моята душа, ...
Текат си безспирно и дни и години,
тече си и времето-то не застива,
и толкова хора на всички любими,
безславно,беззвучно убива.
Ще кажат хората-"Лекува време рани" ...