Ограниченото мислене спореше с Времето -
пресмятяше всяка секунда живот;
присмехулно-пресяващо натякваше бремето
на непоносимия човешки живот.
И фактите поднасяше ...
Христос възкръсна, но защо –
да гледа нашия духовен недоимък:
доброто, проснато на болнично легло,
грехът – превърнал се в поминък…
Възкръсна, Господи, защо? ...
Кой е шефът - 2
Защо си мислите, че избрал е България
за изваждането на човечеството от кризата,
пренебрегвайки смотаните американци
с техния работохолизъм и енергийни пазарни визии, ...
Великден е и хората празнуват,
събрали се на щедрите си маси.
Те чашите с напитките целуват
и пълнят неуморните стомаси...
Черупки от яйцата пъстроцветни ...
Изминаха четиридесет дни от нашата раздяла.
Раздялата възможно най-тежка.
От както те няма аз не съм цяла,
а болката е нечовешка.
Дни и нощи безсъни, зловещи. ...
С осветени цветя, с песнопения,
иде Великден - празник съкровен -
Тържество на тържествата най-светло,
за величавия Богочовек...
С любов стремим се винаги към Него, ...
Сред мисли пак главата ми се носи,
обземат ме натрапчиви въпроси
и тази нощ съзнанието ми глождят,
а отговори в сън не ме спохождат.
Излизам вън и тръгвам без посока, ...
Дойде в света, то той не те прие,
чрез Твоите ръце светът се случи.
Творец си Ти на всяко битие,
от тебе на безгрешен път се учим.
Дойде в света, но той не те разбра, ...
Обичам те тебе, живот, на изгрев и залез,
когато от сенките сиви се ражда любов,
когато изчезне от рана дълбокият белег,
когато съдбата изпраща надеждния зов.
Обичам те тебе, живот, на охолство и бедност, ...
Странно нещо е човекът —
все търси нещо познато, близко, сродно на душата му.
И точно тогава животът го среща с нещо
съвсем различно, необикновено, странно.
Първоначално той бяга от него, отхвърля го, отрича го, ...
Липсва ми да си седим там,
в онзи наш малък свят,
където времето се сгъваше около нас
и думите мълчаха, а дъхът говореше.
Липсва ми оня твой въздух, ...
Градината на мислите цъфти,
когато пак с душата разговаря.
Проблясват думи - падащи звезди
и топлина в сърцето се разгаря.
В градината на мислите расте ...
Забрави ме ти мен. Забрави ме веднага.
Ала всъщност аз съм частица от теб.
Мен от нищо не ме е страх и не бягам.
Аз съм цветчето в безкрайната степ.
Не тъгувай за мен - а със мен усмихни се. ...
Из кухнята на мойта безнадеждност,
прелитат шеф-готварски инструменти,
в поръската с подправки съм небрежна,
нагарчат прекалено на моменти.
На сняг белтъците със захар бия, ...
С житейските бури, които ме люшкат,
се справям все някак, дори на инат.
Кажете ми пак, че живея наужким
и в моя си там нереалния свят.
В пустиня, в която умирам от жажда, ...
НАДРАСКАНО С РЪЖДИВ ГВОЗДЕЙ
Посърналата улица кръстосвам
и тишината сляга – недоспала.
На мен не ми останаха въпроси.
Да питам смисъл има ли? – Едва ли. ...
С отворени очи света обхождам,
а никъде светлика не съзирам.
Посоката крилата ми прибира,
да декламирам думите на вожда.
Законът на кръвта загуби тежест, ...