Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Опит за ... 🇧🇬

Опит за две взаимно изключващи се и взаимно допълващи се ритмико-рими
I.
животът нека
бъде стих - а не от стих
живот да бликва ...

rhymefan

Poetry » Philosophical

156

Обича те, но не е снежнобяла 🇧🇬

По жиците сиротни рой звезди
реди щурчето. Сетни ноти вече.
– Хей, закъсня – нощта ли тихо рече:
в душата бяла сова днес гнезди.
Отлитнаха ятата надалече, ...

Patrizzia

Poetry » Love, Strict forms

206 1 2

Широко затворени очи 🇧🇬

Месеци един и същи сън сънувам —
Винаги с тебе премествах си багажа.
Ала днес от сънищата се страхувам —
Да не би отново нещо да предскажа...
Заспивам с широко отворени очи — ...

PetqStraxilova

Poetry » Strict forms

396 5 6

Искам да те имам! 🇧🇬

Искам да те имам!
Като звук.
Като стон.
Като багри.
Искам да те имам тук - ...

Andy2011

Poetry » Love

190 1

Звездите 🇧🇬

Обичам звездите да гледам,
щом мракът покрие света;
когато съм влюбен ги гледам
а също и в самота.
Звездите са блян и надежда, ...

EliasNikolov

Poetry » Love

295 2

Нощ 🇧🇬

Свещите догарят.
Ти обръщаш гръб и в отражението на огледалото,
виждам твоите топли, искрени очи.
Не ме виждаш, за теб съм мимолетна сянка.
Сънуваш ме, бленуваш ме. ...

Janeeet

Poetry » Love, Free verse

285

Искам те 🇧🇬

Искам да те усещам —
да усещам пулса ти,
топлината на тялото ти,
нежността на кожата ти.
Искам да те целувам, ...

K.Kirkova

Poetry » Other

162

Живот ли е това 🇧🇬

Мъка страшна, непоносима е тази тъга,
свито е сърцето,
плаче тихо моята душа.
Тягостни са дните,
будна е нощта — ...

Roko88

Poetry » Love, Odes and poems

174

Нов живот 🇧🇬

Мото:
От стъпките ми в ада никнат рози...
По пътя си земен, когато минаваш
и тъпчеш пръстта със нозе,
недей до последния дъх да забравяш, ...

KatyaAlexandrova

Poetry » Philosophical

178

Следи от обич 🇧🇬

Все за утре отлагахме топлите думи,
все за после пестяхме от тази любов.
А животът изтичаше тихичко, струнен,
и денят си отиваше – блед и суров.
Ако утре ни няма и всичко изчезне, ...

Essy

Poetry » Philosophical

174 1 2

14+ Жълто 🇧🇬

Една история винаги започва с някакво начало. В повечето пъти забавно, това е универсално правило. Увод. Някаква фраза, мелодия, стих или нещо зрелищно, това е фантазията. Тази история обаче е романтика и там нещата имат друга структура. Аз чета любовни романи и много добре знам каква е работата там ...

Ралица_Левтерова

Poetry » Love, Humorous, Author's song

226

В царството на еднооките 🇧🇬

Самуиле,
ти войне достойни!
Днес ти се кланят
и верни, и неверни.
Зрелища без хляб ...

ДаниелаВиткова

Poetry » Civic

185 4

Миг 🇧🇬

МИГ
Пръстите ти докосват белия клавиш.
Пианото изплаква в миг.
Седнала на коляното ти, не вярвам, че може да съществува толкова красив миг.
И че се случва на нас двамата... ...

Zо.Is.A.Rumour

Poetry » Love

229

Ти си 🇧🇬

Ти си утринният лъч в тъмната ми стая,
тихо падаш върху мен и ме събуждаш пак.
В твоя поглед има свят, в който се разтварям,
като сняг, целунат от априлски вятър благ.
Твоят дъх е вятър, който ме прегръща, ...

rhapsody

Poetry » Love

218 3 5

Устрем след сто лета 🇧🇬

В косите ѝ блести залязло слънце,
в очите ѝ гори магичен плам.
Посяхме във душите обич-зрънце,
но днес препускам в тъмнината сам.
Като вълна от мрак сред ниви златни, ...

VladimirRuykov

Poetry » Love

257 3 8

На село 🇧🇬

Градът напуснах със фанфари,
далеч от близки и другари.
На село се установих.
Направил го отново бих.
Е, то в селото е трагедия- ...

Baigezan

Poetry

245 1

Въгрям с вечността 🇧🇬

Годината бе 1810
Над Дунава дим се издигаше сив,
градът бе в руини – покрусен и тих.
Към Влашка чужбина по пътя трънлив,
свищовци отнесоха вопъл горчив. ...

terita

Poetry » Civic, Other

432 4 3

Старицата 🇧🇬

Планината носи на гърба си,
птиците не могат да я стигнат.
И върхът покорно се смалява.
Наръчът над бора я въздига.
Райската поляна се разтваря ...

bardluna

Poetry » Philosophical

211 2

Коренът 🇧🇬

Там, в родното ни село китно,
където още спи дядовият праг,
и вятърът разлиства стихове
от сандъка с пожълтелия капак.
Там баба месеше хляба на ръка, ...

M1234567891

Poetry

299 1 4

Спомен за селския хляб 🇧🇬

Хлябът се помни най-дълго –
старият истински хляб.
Оня самун – жив и дъхав,
скътан в олющен долап,
печен във зидана фурна, ...

Яна_Славянска

Poetry

206 2

,,Пътека към Ъглен'' 🇧🇬

Където Вит тече и тихо с камъни говори,
където времето сече прекрасните скалисти арки,
където въздухът говори с вечността,
аз там израснах и природата разкри ми необятността .
Мирисът на утринна роса, ...

milenaeneva

Poetry

221

Къде са техните следи? 🇧🇬

Въздухът сега ухае на лято и топла е земята,
събрала в мили спомени хляба на дедите.
От тях научих, че няма по-важно от идеята
винаги да обичаме и пазим живи следите...
С цяло гърло петелът се обади и полека ...

NovelaDenarova

Poetry » Other

227

Завръщане към корена 🇧🇬

От тук житейският ми път започва
от родното ми китно село.
Светлината звездна ме насочва,
над него слънцето чело е свело.
Закътано е в малка долчинка, ...

Скитницa

Poetry » Landscape, Other

359 4 15

Селото, което живее в мен 🇧🇬

Във края на един забравен друм
се свива селото ми под небето.
Там още пази утрото парфюм
на прясна пръст и хляб от пещта лято.
Там всяка къща има свой живот, ...

HristoDimov

Poetry » Free verse

680 3

Там, където време няма... 🇧🇬

Върни ме на двора при дядо и баба,
да набера краставици и копър за таратор,
да взема сух чесън от щайгата под хамбара,
а слънцето да препича целия двор...
Върни ме там, където карам колело към реката ...

radoslava29

Poetry » Landscape

222 2 3

На село! 🇧🇬

Опустя на село къщата без вас,
мила бабо и добър мой дядо!
Руши се!
И прегърната е с бурени,
а не със смях, ...

loziii

Poetry

249 1

Спомен от моето детство 🇧🇬

Споменът все назад ме връща -
към моето село, към моята къща.
Където пораснах като цвете в градина,
но с мама и тате и тя си замина.
До нашата къща имаше слива - ...

МагдаленаБорисова

Poetry » Philosophical

239 2

„Красива тишина“ 🇧🇬

Ако знаеш колко красиво е
в самотата на селските вечери!
A колко приятно спокойно е –
в тишина сме догоре облечени...
Гледаш празните къщи, ...

Kalinski

Poetry

231

Какво мисли един градски интелигент за живота на село 🇧🇬

Аз съм един градски интелигент (първо поколение)
и ми е трудно да пиша за някогашното село (за съжаление)…
От мама знам, че животът там е бил доста труден
и ако някой твърди нещо друго, ще бъда учуден…
Баща ми също е роден и израснал на село, ...

EliasNikolov

Poetry

406 7

Самотен дом 🇧🇬

Във този дом е имало живот
и детска глъч навред е там кънтяла.
А в двора, след лехите цветни, Бог
дарявал хората със китка незабрава.
Живеели... и правили любов. ...

tanq_mezeva

Poetry » Philosophical

281 1 9

На село 🇧🇬

На село, знай, не е за всички,
тук сутринта те будят птички,
часовник няма да ти трябва,
че слънцето очите ти огрява.
С природата започваш да се сливаш ...

НастяГачева

Poetry » Other

198

По - “Златният телец” 🇧🇬

Живея в малко село,
далече от града.
С обичан кмет начело,
хитър по душа!
А в селото ни няма ...

Yuri

Poetry

236 2 4

Като мъгла 🇧🇬

Забързаният свят... с умора
спомените връща.
И само в сънищата селото си виждам?!
Как беше оживено и много подредено.
А сега... след десетилетие е, Бога ми, ...

aap

Poetry

239 1

Чужда болка 🇧🇬

Кака Мина, съседка ни млада,
до геран в зарана когато бях,
видях бе тъжна и бе с помада
прикрила рани, но аз ги видях.
Болно ми стана, бодна сърце ...

Етчи

Poetry » Other

273 1

За българското село 🇧🇬

Дошли са времена модерни.
Кому са нужни днес овчари?
Аз зная, че не сме потребни
със наш'те хлопки и кошари.
Със наш'те ниви и градини, ...

ДядоГурбал

Poetry

193 2

Мое село 🇧🇬

> Мое село, моя светлина,
>
> имах късмет в теб да порасна.
>
> Благодаря ти много за обичта, ...

Mobby_Dick

Poetry » Odes and poems

247

Селските къщи 🇧🇬

В това селце има много притихнали къщи –
ниски и спретнати, с тавани белосани,
с покриви като невестински гиздави кърпи
и с въженца опънати с дрехи опрани.
Тази земя е от тишината обсебена, ...

СилвияМилева

Poetry

235 1 1

През спомена 🇧🇬

В двора на баба, отдавна,
Растение уханно цъфтеше...
И в утрин тиха и бавна,
Нея билка баба береше...
Таз утрин чиста и ясна, ...

DeyanaStoyanova

Poetry » Other

219 1

Старата къща 🇧🇬

Старата къща дремеше тихо,
нейните хора отдавна умряха.
С бръшлян се зави мълчаливо,
проплака пробита стряха.
Старата порта с прах се покри, ...

izi55

Poetry » Other

225 1

В селската кръчма 🇧🇬

В селската кръчма - старци пияни… „
Калмукът задрямал е в някой ъгъл замрежен
от паяжини отколешни, от минали свади,
от песента на хармоника и на глас тих, плачевен.
Вън вали кротко пролетен дъжд и се смесва ...

АлисЛарк

Poetry » Landscape, Philosophical

207 4

Poetry by contemporary authors

Опит за ... 🇧🇬

Обича те, но не е снежнобяла 🇧🇬

Широко затворени очи 🇧🇬

Искам да те имам! 🇧🇬

Звездите 🇧🇬

Нощ 🇧🇬

Искам те 🇧🇬

Живот ли е това 🇧🇬

Нов живот 🇧🇬

Следи от обич 🇧🇬

14+ Жълто 🇧🇬

В царството на еднооките 🇧🇬

Миг 🇧🇬

Ти си 🇧🇬

Устрем след сто лета 🇧🇬

На село 🇧🇬

Въгрям с вечността 🇧🇬

Старицата 🇧🇬

Коренът 🇧🇬

Спомен за селския хляб 🇧🇬

,,Пътека към Ъглен'' 🇧🇬

Къде са техните следи? 🇧🇬

Завръщане към корена 🇧🇬

Селото, което живее в мен 🇧🇬

Там, където време няма... 🇧🇬

На село! 🇧🇬

Спомен от моето детство 🇧🇬

„Красива тишина“ 🇧🇬

Какво мисли един градски интелигент за живота на село 🇧🇬

Самотен дом 🇧🇬

На село 🇧🇬

По - “Златният телец” 🇧🇬

Като мъгла 🇧🇬

Чужда болка 🇧🇬

За българското село 🇧🇬

Мое село 🇧🇬

Селските къщи 🇧🇬

През спомена 🇧🇬

Старата къща 🇧🇬

В селската кръчма 🇧🇬

Queue