Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

...et sanabitur anima mea* 🇧🇬

Освети, освети, освети!...
тази нощ, вдън която не спя.
Прочети, погали, приеми
от сърцето ми жадно – страха.
Освети, освети, освети – ...

Несъвместимият

Poetry » Philosophical

306 1 2

На онези, които останаха 🇧🇬

Не помня дните,
в които влязохте в живота ми.
Помня само, че след вас
самотата вече нямаше
същото име. ...

Ромашка

Poetry » Philosophical, Civic

305 3 6

1280 дни 🇧🇬

1280 дни без запалена цигара.
Три години и 6 месеца.
Снощи заваля много силен дъжд.
За мое съжаление бях навън.
Започнах да тичам между капките, ...

Д.А.Я.

Poetry » Love, Free verse

624 1

Заблуда 🇧🇬

Не пиша от любов,
а от липса...
Ще се помня в миг,
в който още не разбирах какво е болка.
Не знаех как се оцелява ...

Д.А.Я.

Poetry » Love, Free verse

395

Напиши любовта разноцветно 🇧🇬

НАПИШИ ЛЮБОВТА РАЗНОЦВЕТНО
Мракът с плаща си син покрай мен прелетя
и в очите ми празни сниши се.
Тлее в мене отдавна притихнал вулкан,
чийто кратер е спрял да въздиша. ...

yotovava

Poetry » Love

347 2 9

Знаеш ли... 🇧🇬

Знаеш ли за белите макове?
Прашинки в червено море.
Не всеки ги е дочакал,
само избрани ги виждат в полето.
Да блеснат в очите ти ...

ГерганаМаринова

Poetry » Philosophical

264 1 2

Слънчогледово момиче 🇧🇬

Помня още роклята, която
за рождения ми ден уши.
Беше от басма, но с цвят в позлата
и, че слънчоглед съм аз реших.
Тичах с нея в нивата край пътя, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

373 3 8

И за моето писмо 🇧🇬

"Написах ти утре писмо,
но няма да го изпратя." П. Горинов
За зло или за добро
гората вятърът клати.
И в океанско сребро ...

Eleya

Poetry » Philosophical

284

Най-тихата сила 🇧🇬

Тя носи в себе си път извървян,
не лек и не прав, а истински нежен,
със стъпки, оставили тих отпечатък —
на сила, която не се е предала безбрежно.
Когато е трябвало — ставала е стена, ...

ЦециФилипов

Poetry » Love

285 1

Липсваше ли ми... 🇧🇬

Липсваше ли ми, ''Откровения'' през тези две години...
Или Егото на ''творец'', пак напира да се изяви -
да пиша с рими и без рими. Запрях озъбените мои гадини -
на пържолена диета ги поставих, додето им се изясни.
И ето... аз пак съм тук. Заварих сайта променен. ...

Grift

Poetry » Humorous

460 3

"И това ще отмине" 🇧🇬

Помни, в живота всичко отминава!
Казал го е Божият мъдрец
Огън във Водата се смирява,
глад застига царския дворец.
Днес реката влива се в морето, ...

VelislavaMoyseeva

Poetry » Philosophical

429 2

Липово безсъние 🇧🇬

Безсънието липово омая
душата ми... и вече съм пчела.
Цветчетата поименно ги зная,
не помня друга и да съм била.
Забравих го... изтрих от паметта си, ...

Patrizzia

Poetry » Love

333 3 5

Право на крила 🇧🇬

Когато си отиде скъп човек,
светът утихва в сива празнота.
И всеки час се ниже сякаш век,
а в ъглите се спуска самота.
Но в тази тишина пулсира зов – ...

VladimirRuykov

Poetry » Philosophical

269 1 2

Без страх вървя 🇧🇬

Годините неусетно минават
и косите бавно побеляват.
Спомени във своя дневник записвам
и в красива песен ги описвам.
Редят се в ноти преживените дни, ...

ДАнгелова

Poetry » Free verse

263

Понякога добре е просто да си тръгнеш 🇧🇬

Понякога добре е да си тръгнеш...
След себе си вратата тихо притвори!
Когато няма кой за сбогом да прегърнеш
"било какво било" - махни с ръка и забрави!
Наясно си - едва ли ще се върнеш ...

lubotran

Poetry » Philosophical

246

Към изгрева с усмивка 🇧🇬

Достигнах моите шейсет.
Усмихната към тях вървях.
Препъвах се! Понякога на колене,
изправях се и пак щастлива бях!
Умора нямат моите шейсет, ...

Скитницa

Poetry » Other

397 5 15

Следите, които остави 🇧🇬

Нашият вид вярва в следното твърдение - хората се раждат и умират сами. Само по себе си това е безумно. Научно и фактически грешно. Коя съм аз обаче да съдя? Всъщност хората вярваме, следваме и проповядваме доста по-безумни неща.
Ето, например, аз повярвах, че той може да е Човекът.
Беше лято. Слънч ...

EllenTch

Poetry

316

Последен бастион 🇧🇬

Когато отстъпим до белият лист
и в дните ни няма и шанс за спасение!
Знайте, че задава се изгрев лъчист
и вашите действия нямат значение!
Веднъж поругали своето отечество, ...

Dimitar.Dobrinov

Poetry » Civic

441 2 4

Безизходност 🇧🇬

Безизходността е благословия. В най-сложните избори, където всички са готови да се откажат, се крият най-гениалните решения. Простите и леки избори, социално приемливи подходи са леки, подхлъзващи духа и с много загуби и разочарования.Най-голям растеж има в трудните за развързване възли на съдбата, ...

Driada

Poetry » Other

304

Бялата пеперуда 🇧🇬

Понякога просто падаш. Пропадаш.
Движиш се стремглаво надолу.
Не виждаш нищо.
Единствено тъмнина.
Чувстваш безтегловност, ...

AnimaRadiante

Poetry » Philosophical, Free verse

473 3

Готик красота 🇧🇬

Морето е роза с бодли,
и с приказна готик красота;
величествено цъфти тя,
носейки древен аромат на мистика,
с който разпалва човешките сетива! ...

nor4e

Poetry » Free verse

262

Времето не ни спести 🇧🇬

Жива съм все още. Жива!
Здрава съм. Е, да – почти.
Старостта не ми отива,
ала някак се търпи.
Този свят е още хубав – ...

МарияДимитроваБел

Poetry » Philosophical

302 1 7

Бинарна връзка 🇧🇬

(Дигитален монолог)
Звукът не е струна от стара китара –
той тук е вълна от светлина и лъчи.
В тъмния хаос искра се запалва
и в нов алгоритъм дигитално звучи. ...

rhapsody

Poetry » Philosophical, Author's song

320

Стара скъсана шапка 🇧🇬

В подлеза слизам по стълба напукана цяла,
а долу в трептящ от неон полумрак,
старец опърпан,с брада мръсно бяла,
седеше ,присвил под себе си крак.
Ръцете треперят,очите сълзят, ...

CrowSilverwolf

Poetry » Philosophical, Civic

463 1 2

Мигът от вечността 🇧🇬

Мигът на вечността
не крие колко е зависим
от прашинката на рамото,
която имитира птиче.
Мигът чрез вечността ...

sedmastruna

Poetry » Philosophical

259

Тишина,сълза 🇧🇬

Тиха е нощта... а звездите бледнеят.
Щурците невинно мълчат...
Цигулка на тъжен самотник
напомня, че не всичко е игра.
Сънят е убежище на кошмари... ...

aap

Poetry » Philosophical

286 4

Старите вещи 🇧🇬

Старите вещи
Сега продавате на майка и баща вещите,
на хора непознати за някакви пари.
Вразумете се хора осъзнайте грешките,
с тях вие сте израсли ,те са на рода ви нали! ...

valcanyon

Poetry » Civic

418 1

Беззвучие 🇧🇬

И няма да помръкне слънцето,
когато спра да дишам.
И няма да утихне бурята,
когато си отидеш.
Ще повярват ли звездите ...

RosilinaHesapchieva

Poetry » Free verse

298

Сюжет за роман 🇧🇬

Не се посреща лесно старостта –
навярно идва с приказна каляска,
с изгубена обувка. За беда
все още мислиш, че си Пепеляшка.
От принца е останал само кон, ...

jenyivanova

Poetry » Other

406 6 21

November Rain 🇧🇬

Отнякъде пристигна дъжд и се сниши
небето като тъмен похлупак.
Ноември със мъгливите очи
донесе на душите смут и мрак.
Ти някъде в мъглата се изгуби, ...

radiola

Poetry » Love

532 8

Ти си просто победител 🇧🇬

Бяла роза - като булка на сватба,
през оградите надничат перуники,
три жени така им се радват,
че в очите им слънце пониква.
Жълта котка пресича тържествено ...

radiola

Poetry » Philosophical

477 3 3

Нагоре 🇧🇬

(На Боян Петров – алпинистът, който не спираше да върви)
Пред теб е стената. Безмълвна. И сива.
Животът понякога спира дотук.
В мъглата студена – надеждата дива,
а вятърът брули със леден юмрук. ...

VladimirRuykov

Poetry » Philosophical

1.5K 8 53

Отломки 🇧🇬

И докато душата
ми покълваше
в пролуките
на счупените амфори,
един след друг ...

RosilinaHesapchieva

Poetry » Philosophical

443 2

Подвижни пясъци 🇧🇬

Неспирно да ме изпиваш нужда
имаш и злото за тебе е призвание.
Отсега моята съдба ще ти е чужда
и ще стоиш от мене на разстояние.
Ще те прокудя някъде далече там, ...

NovelaDenarova

Poetry » Other

362

Силата да продължиш 🇧🇬

Когато твоето небе пропадне
и завали отровен дъжд в нощта,
когато хладен вятър те нападне
и те изгуби в черна пустота...
Не спирай, вярвай, погледни нагоре, ...

rhapsody

Poetry » Philosophical, Author's song

470 1 8

.....!!!!! 🇧🇬

Един път счупено не се лепи,
лепилото е вече изветряло,
лепи се, там където те боли,
а не където всичко е умряло.
Доверието трудно се гради, ...

krasaveca

Poetry » Love, Humorous

379

Глад за обич 🇧🇬

Главата ми претъпкана бе-в нея смут.
Сърцето ми кървеше еднолично,
през Август бях пронизван аз от студ,
съществото ми ридаеше на глас,себично.
Ръцете си издигах,като от ковчег, ...

CrowSilverwolf

Poetry » Love, Philosophical, Civic

338

Лятото танцува 🇧🇬

Лятото пристигна с боси, палави крачета,
да погали клонки, да събуди сънени врабчета.
„Ставайте, дечица!" — викна слънцето игриво
и надникна в стаята ми с поглед закачливо.
Ето ме навън — скачам във тревата росна, ...

VladimirRuykov

Poetry » Landscape, For children

509 4 12

* * * 🇧🇬

Когато съм само душа,
Светът грее в обич и нежност,
и волно се рее в нощта
човешката същност копнежна.
Когато съм само душа, ...

Ена

Poetry » Philosophical

440 1

Художник 🇧🇬

I. Пагубата
Чувствата преливат като вълни в морето,
изгубих четката, с която рисувах залезите на небето.
Бях заключена в стая със бели стени,
без прозорци, не виждах красивите долини. ...

gabolina

Poetry » Philosophical

407 2

Poetry by contemporary authors

...et sanabitur anima mea* 🇧🇬

На онези, които останаха 🇧🇬

1280 дни 🇧🇬

Заблуда 🇧🇬

Напиши любовта разноцветно 🇧🇬

Знаеш ли... 🇧🇬

Слънчогледово момиче 🇧🇬

И за моето писмо 🇧🇬

Най-тихата сила 🇧🇬

Липсваше ли ми... 🇧🇬

"И това ще отмине" 🇧🇬

Липово безсъние 🇧🇬

Право на крила 🇧🇬

Без страх вървя 🇧🇬

Понякога добре е просто да си тръгнеш 🇧🇬

Към изгрева с усмивка 🇧🇬

Следите, които остави 🇧🇬

Последен бастион 🇧🇬

Безизходност 🇧🇬

Бялата пеперуда 🇧🇬

Готик красота 🇧🇬

Времето не ни спести 🇧🇬

Бинарна връзка 🇧🇬

Стара скъсана шапка 🇧🇬

Мигът от вечността 🇧🇬

Тишина,сълза 🇧🇬

Старите вещи 🇧🇬

Беззвучие 🇧🇬

Сюжет за роман 🇧🇬

November Rain 🇧🇬

Ти си просто победител 🇧🇬

Нагоре 🇧🇬

Отломки 🇧🇬

Подвижни пясъци 🇧🇬

Силата да продължиш 🇧🇬

.....!!!!! 🇧🇬

Глад за обич 🇧🇬

Лятото танцува 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Художник 🇧🇬

Queue