В черквата правдиво канони редят,
псалми припяват с тамян ги кадят
До стара колона приседнал тихо старик
очите сълзят…, душата мълчи.
Под среброто коси, мисли тъжно кръжат. ...
Когнитивност
Конструкция от много сложни понятия,
присъща само на търсещия човек,
разположена на Ума в замъците и палатите,
разкриваща най-фините тънки обекти, ...
Защо ти пиша ли, Любов?
Защото искам всичко да ти кажа.
За слънчевото утро над града.
За хората с делнична умисленост.
За вятъра в косите разпилян. ...
Кога сълзите ще бъдат в тайна от очите!?
Кога сърцето ще се научи, че любовта не е игра?
А истината винаги на челото излиза...
Не си безгрешен, грешник със лъжи.
Лакомник, заслужил фалш загнил. ...
Ще скъса времето платната на кораба
ще акостира последно в окото на бурята.
Ще изплува от дъното белия флаг на безречие,
а след него - отломки и кратко затишие.
Ще се дави сред вълни на талази в безбрежие, ...
Човещината ли? Тя вещо е прикрита.
С невзрачна външност на човечец мил и стар.
с таксѝ откарал те до градския пазар.
Коя си знае без дори да те попита.
Съдбата ти, която вечно е сърдита. ...
Нощта в града е тиха и прекрасна.
Фенерът уличен стои на страж.
Луната вечно влюбена и страстна
в прозореца наднича в звезден плащ.
Зорницата в сияйно наметало ...
Мама, все иска от мене да съм прибран,
а аз само да бъда силен, като великан.
Татко казва, че не е добре да съм инат,
но аз не искам да ставам дипломат.
Батко мрънка, не иска футбол да играе ...
Разцъфна люлякът – лилава магия,
стадата потеглиха с меден звънец.
Светът се измива от всяка злина,
природата кичи си цветен венец.
Земята трепна от тропот на конски копита, ...
Островърхи обувки в снега,
дрехи фини – коприна. Червена.
Кърши флейтата звуци – тъга.
Тя се свлича – в сърцето ранена.
Дева с меч от звънтящо сребро, ...
Всяко малко дете си има мечта
космоса да обходи с ракета една,
тракторист в полето или смел капитан,
балерина на сцена или доктор отбран.
Подредените кукли слушат в захлас ...
До омраза зад ъгъл от сянката
влага в стената сълзи угасили
мечти до покрив от мрежата паяк
тя все още лети и го вижда
сега чувствам под счупен наклона тече ...
Липсваш ми и те обличам в думи
Страхувам се да не забравя,
А времето да се превърне в гума
И спомените да ме изоставят.
Превръщам те отново в изречения, ...
На легло съм от настинка болен.
За радост сладка е болест – любов.
Даже се чувствам без лек доволен,
Кога твой женски вика нежен зов!
Но тресе ме и тяло замръзва. ...
Ветровете си късат оградите стари
и орачите светят във ризи от лен.
Никой Господ и дявол не ще да припари
до живота в копаня от орех смален.
Няма куче, което от страх да ни пази, ...