Сега е тихо, ходя през гората,
а вятърът е хладен и суров.
Събирам топлина, дошла в душата,
наред с онази истинска любов.
Усмихвам се и търся тебе в здрача, ...
Ето и октомври вече мина,
И само знам, че ноември пак ще се проклинам.
септември беше, като с раздяла те убих.
През какво минаваш мога само да гадая
И да мине лесно да ти пожелая. ...
Прозорците проглеждат все по-рано.
Кафето ми се сраства с пепелника.
Гласът ли чух на утрото изпрано,
или надеждата навън ме вика?
Не мога вече нищо да отложа, ...
Отново е есен - златна, красива…
В шепа ти нося пъстри листа,
утро студено в мъглите се скрива
и него в шепи мога да побера.
Към теб пристъпвам на пръсти, ...
Очаквах ли те, Есен? Откога
жадувам хладни вихри да вилнеят!
Не вярвам, но е истина това –
след всяка есен Слънцето линее.
Захлупваш мен – в душата вътре, там ...
Има една мистична дума
между целувките на Слънцето със камъка -
във вечността на хиляди лета.
На гениална склуптура отломъка
и недопята песен на поета. ...
Държи ви будни алчност сянка бледа,
за вещи, за парцалки, за пари,
тревата по-зелена на съседа...
Душата тихо сметките гори.
Студено ви е в къщите големи, ...
СВЕТЪТ ДА МИСЛИ С ОБИЧ И ЗА МЕН
... мечтая всеки ден да се събуждам във някой много по-човечен свят,
един човек от мен да има нужда, да делна хляба с него – тъжен брат,
на мил хлапак – с балонче отлетяло – да му отрия горката сълза,
да облека една вдовица в бяло – да е прекрасна пролетна бреза! – ...
Отвън замириса на есен, на мокро, на студ…
И още на нещо, което не смея да мисля.
Нали все ни казваха, че е далече оттук?
Но тътен от ада се чува и вече е близко!...
Един миротворец сред сто - с кръвожадни инстинкти. ...
Легенда за любовта
Някога било е то, в зората на светът,
когато родила се легендата за любовта.
Някога когато болката не съществувала,
когато две души в една като огън и вода се слели. ...
Дори ако за век не проговоря
(не се боя, та краят е известен)
по-беден е без птиците простора
светът е свит в черупчица от кестен.
И без това смали се и площадът ...
Тази сутрин, тъй унила вървях,
тъжни с мен бяха в парка цветята
и изведнъж от дърво, познато -
хвръкна кестенче край главата ми,
но май - не по вина на вятъра ... ...
Есента постла в гората пъстролистия килим
и след туй поръси сълзи небосводът син.
Носи тя вълшебна радост, блика в топли цветове.
Носи и тъга стаена в бурни, тъмни ветрове.
Слънцето прибра позлата, дръпна облаците сиви ...
Сам ли ме хареса и избра,
или те задължиха да си с мене?
На дните ми сред пъстрата везба
утеха да ми бъдеш неотменно.
Избрах ли те сред ангелския хор; ...
Обичам те без име, без посока,
като вятър, който знае своя път.
Ти си огън - тих, но разрушаващ,
в очите ми оставяш своя глад.
Когато мисълта ми те докосне, ...
На пъстри ветрове съм днес обречен.
Наваксвам детството пропуснато до корен.
Откъртвам от студени клетки вечност
на дъното на колбите затворен.
Отхвърлям неудобните въпроси, ...
Не съм запасал сабя ни пищови,
с перото си се боря от душа!
С гордост нося носия българска
и славя името й тук и по света!
За кътчето от Рая аз се боря, ...
Раздялата не означава край!
Раздялата е смелостта да кажеш " Стоп"!
Да кажеш старт на новото и действай,
така че плана за теб да прекрои и Бог.
Раздялата дълбока рана болезнена е зная, ...
В мен ти си шепот, спрян на прага -
дума, която не посмях да изрека.
А колко бъдеща любов -
остана да чака зад една затворена врата.
И все още вярвам, ...
Косите ми от мълнии са. Палави.
Кроя си шлейф от нощната тъма.
И идвам непоканена на бала ви,
звездици. Ще танцувам и сама.
От мислите ми непокорно рошави, ...