Това са детайли от хода на времето,
то знае как и къде да се разполага.
Пъхнало здраво ботуша в стремето,
кара всичко край него да бяга.
Ще натисне ключа на Луната, ...
Червено вино. Чашите са две,
бутилката е само увертюра.
Това обаче знаем го добре
щом вече сме във тази авантюра...
Щом скрила си под строгия тоалет ...
Вървях, не поглеждах встрани, гонех себе си. Светлината ми така стремително пробиваше непрогледни тъмнини. Задъхана, я следвах тихо.
Посоки
Имаше много.
Младостта ми събираше пролетни цветя, разтваряше се с техния цъфтеж.
Посоки ...
Една жена премина покрай мене,
със устни от студа посърнали.
Отминало бе лятното ѝ време,
когато устните ѝ за любов са шепнали.
Една жена покрай мене мина. ...
...Я помню годы школы и парту вуза,
и стол с учебником под вечер,...
...А молодость летит как птица
и нужно быть, учить, любить, стремится,...
...Бояться жить без денег и работы, ...
Пътуваш през вековете – все едно е миг.
Красотата ти неземна – била е легенда, после мит.
Ту си Пантесилея пред портите на Троя,
ту си Нефертити пред храма на Амон.
Славата ти няма равна сред човешките чада. ...
Болката пристига тихо, без покана,
сякаш нощ, облякла черна премяна.
Докосва сърцето със студени ръце,
учи душата да вярва в добро сърце.
Тя не е наказание, нито враг, ...
Събуждам се, преди да съм притворила очи.
Утрото не смее да пристъпи.
Крачех устремно към дъното
и колкото по-надолу отивах,
толкова повече разбирах смисъла ...
Без задръжки
Добре дошли ми на гости скъпи приятели
и ако желаете останете при мене завинаги
като оная мома,която сторила същото
и чак след тридесет години се е усетила, ...
Бръмбарите в мойта кухандрела
философи са с мислителски акцент.
В сянката на вечната капела
всеки там е първи диригент,
и симфония от лудост е превзела ...
Не искам на парче да го споделям,
небето си. И ключа хвърлих даже.
А, рая ли? Отварят го в неделя.
Доколкото успява да разкаже,
онази своя, с три води промита, ...
Вървим към смъртта - нито стъпка назад;
крачещи бодро към земи неизвестни.
Животът пред нас скъсява се час-по-час.
И все по-широко отварят се мрачните бездни.
Тъжна песен запява се тихо на глас ...
Светът изчезна. Само аз и ти сме.
Един пожар. Една безумна страст.
Горим до пепел. Името кажи ми.
Изгарям вече. Ти си моя власт.
Един до друг. Душите ни са лава. ...
Идат случки, мисли, чувства, светлина.
Изпълват душевния живот с това, което са.
Издига се обратно любовта,
като отговор на благодарната душа.
Любовен акт между човек и Бога е това, ...
Допивам сутрешното си кафе.
На масата самотни три бисквити.
През сивото небе отново хлад
скрѝ светлината зад облаци лениви.
Отново глътка, ободряващ звън. ...
Затръшни вратата. Напусни градовете.
Нека падащите листа се вихрят отвъд прага.
Там, на езерния остров, водата
отмива всичко, на което вече не се радвам.
И пий тази тишина капка по капка, ...