Свободно мисли се изливат на хартия,
отваря се душата, днес не спи.
Оставям се на истината своя,
потулила в утрото искри.
Заражда се в мен надежда, ...
Като чепчица грозде в октомври,
носиш сладост с неземност наситена.
Капе мед от небесните клони
и икони се кръстят молитвено.
Моя малка, любов с дъх на вечност, ...
Мъгливо е. Дъхти на есен и е влажно.
По чергата разбридана от жълта шума,
прикрила ръбовете остри на паважа,
вървя към свойто минало, събрано в думи.
Не бях съгласен с младостта на мойто лято ...
Ти дойде в съня ми, прашен
от всичките си пагубни решения,
потърсил гара в пътя грешен,
и късни влакове със опрощения.
Не беше враг, а просто странник, ...
К У Р А Ж ЗА Д О С Т О Й Н С Т В О
Всички българи разбираме от футбол,
а сме Богове,когато става дума за политика,
но явно младите наистина се събудиха
и на съд Наглостта и Корупцията ще привикат. ...
На замъка, в най-източната кула,
Принцесата държи бинокъл стар.
Използва го, откакто бе дочула
тя медния кавал на млад овчар.
Очите и, вторачени и двете, ...
На чаша вино нека поговорим!
На чаша вино старо и пенливо.
Поне за час със тебе да не спорим!
На чаша вино сладко и горчиво!
Сгреших ли някъде до днес не зная. ...
Красива ни е, мъничка, рай китен
Родината, а пропаст – помежду ни.
Каквото да посеете в браздите,
изникват все безмозъчни кратуни.
Изчезващ вид – орлите, лъв наплашен, ...
Натрапчивите мисли надделяват,
не мога да ги спирам сам-сама.
Отнемат свободата ми – успяват…
досадно ми подхранват и страха.
,,Приятели” ме питат все за него – ...
В окото ми попадна чуждо тяло.
Разтъках го и то ме заболя.
Сълза пророних, нямах огледало
и почнах да намигам за беля.
Блондинка млада срещу мен в метрото ...
На Никулден Кума Лиса - с раничката на гърба - с Кумчо Вълчо се здрависа в заскрежената гора. Спря пред него и му рече:
- Абе, Вълчо, що така в тази декемврийска вечер ходиш гладен из снега? Искаш ли да хванем риба - едър сом или шаран? С теб, пред твоята колиба, да я пържа на тиган! Знам един голям ...
В съня ти тази нощ ще дойда аз.
По Хермес първо стих ще ти изпратя,
а после яхнал белият Пегас
ще полетя към теб през небесата.
Ти вярваш ли, любима, в чудесата - ...
Не казвам нищо вече от учтивост,
а маските? Напалих огън с тях.
Когато ми е криво – ми е криво,
щом весела съм – песен съм и смях.
Не знам какво са сън и мир, и леност, ...
Силното момче
(На моят племенник Григор)
Едно момче порасна сякаш изведнъж,
бе дете, младеж, а сега е млад мъж.
Върви по своя път с вяра и надежда, ...
Готова ли съм вече за промяна,
дали изхвърлих старите си рани?
Нали пораснах малко по-голяма,
с капка обич в прашните ми длани?
Останаха ли призраци във дрешника, ...
Ако знаех къде ли се намираш сега,
бих пребродил аз смело не една планина.
Бих преплувал морето, бих изпил езера,
за да стигна до теб, но - някой ден, не сега.
Ти сега си далече, в своя приказен свят ...
И не живея никога сред спомени,
от минало и бъдно нямам страх.
Светулките – от зимата прогонени,
на топличко в душата си прибрах.
Обичам ги и черните и белите, ...
Смълчано време. Време на обида.
И време за разпъване на кръст.
А някой пак пироните забива,
за да порасне след това. На ръст.
Душата му с размера на стафида ...
Напоследък, често ходя в парка,
от който - живи връщат се само...
На моя мъж цветя тъжни слагам,
на бор съседен, тъй чука кълвач...
Секунди мери - часовник, сякаш, ...