Страната ни… направи своя избор:
Да бъдем сателитче на Москва.
Отново да вървим към комунизма
заедно с рашистката страна.
Оттук нататък… всичко е известно: ...
Морето достойно е само за смели –
за диви делфини и зли ветрове,
за чайки и гларуси, с писък поели
отново да дирят добри брегове.
Морето сурово е често с‘ сърцата, ...
Ретроспекция
Когато пред настоящият ми поглед в галопиращ ракурс
прелитат съдбовните случки от далечното минало,
разбирам логиката и дълбокия смисъл на новия курс
в ритъма на тънкото сито през що съм преминал ...
Пролет бе тогава, природата се събуди,
когато се разбунтуваха чест за да имат!
Не се водиха те от егоистични подбуди -
за свободата ни свята готови да загинат!
Изгряваше слънце над нашата родина - ...
Моя първа любов, нарушила мълчанието дълго,
кой ли спомен почука по твоята тъжна душа,
че след толкова време с най-тежките думи ме върна,
там където, се уча с години наред да мълча?
Пишех дълги писма, напоени с мастилено чакане, ...
Спирка „Помощ“
разказ в стил Робърт Шекли
Не слизай миришеше на ръжда, озон и четири милиарда години неизказани обиди. Небето ѝ беше цвят на натъртено. Червената звезда Блъди мери висеше като спукана цирей, а гравитацията теглеше надолу с ентусиазма на данъчен инспектор. Хълмовете ѝ стърчаха нащърбе ...
На Дякона словото – чисто и свято,
покълна в душите сред мрак и тегло.
Той запали искрата на народа в сърцата
и вдигна на роба преклоненото чело.
И макар че увисна на черно бесило ...
Не, не слагай пред мене бариери.
Преградила си пътища всички....
Но пътека към теб ще намеря -
та дори да е само едничка.
Да, по теб съм безумно увлечен. ...
Днес, като че на тръни май живеем,
тъй напрегнато е нашто време...
Сякаш уви, почти всички срещнати
таят в очи - това усещане...
А, бяха години, с вяра пеехме - ...
Чаровна е – дори и да е скитница –
жената, във която си се влюбил.
Събира под дърветата жълтици –
летящите, но тъжни пеперуди.
По прашните следи на тишината ...
(ВИКЪТ НА МАЙКИТЕ ЗА СВЕТОВЕН МИР)
Автор - Величка Николова - Литатру 1
(катрен)
Тънка свещ тихо гасне пред тъжна икона.
Тежка буря трещи, но зове тишина! ...
Кристална решетка от струни космични
завихря потока на квантов пейзаж.
Душата е сила и спусък за обич,
а тялото тленно е звезден мираж.
Луната събира истории чужди ...
С гласа на песен тихичко говоря
с щурчето и го моля: Не мълчи!
Целувам пред учудените хора
на залеза дъждовните очи.
На всекиго глухарчета раздавам, ...
В навечерието на 150 години от Априлското въстание, майка и дъщеря с общи усилия написахме свое произведение в стил - художествено писмо от син - въстаник към своите родители. Работихме поотделно и създадохме две произведения, като впоследствие чрез моя редакция ги обединихме в едно.
Надявам се да в ...
Докато препускам с коня Шарколия!
И кънти земята – до Хисар Капия!
Нека да ми викат, че съм още малък!
Нека ме сравняват със кокоши залък!
Утре ще започна, да тренирам „самбо“ ...
Двете страни на медала
Медалът винаги е двустранен,
но на показ е едната му само страна,
другата с респект обърната е към тялото
и за труда тежък от него положен ...
Времето диша в огнен балон,
душата му се крие във вълните
на пламъци, които бълва устата на грифон
и суха въздишка отронва от гърдите.
То стъпва тежко по клавишни стъпала, ...
В дланите събирам палави снежинки –
парят зачервената ми плът,
отпечатват формите си като снимки
и, стопявайки се, губят своя път.
Така се разтопиха моите надежди ...
Аз чувам вопли, негодуване
че нямало за кой да се гласува
Че всички кандидати били "гадове"
достойни само за заплюване...
Или човек да ги напсува.... ...