Бели облачета в светлината на утрото
нежно танцуват в небето, окъпано
от хиляди бисерни капки дъждовни.
Реят се, леки и перести, плуват,
към лъчите на слънцето бързат, ...
И минах Рубикон. И даже дважди,
и бих се със съмнения и страх.
В пожара див сред пушеци и сажди,
като самия дявол почернях.
Огледах се. След боя в руините ...
НАЗДРАВЕ, АЗ СЪМ ВАШИЯТ ВАЛЕРИЙ!
... дали защото пийнах две-три бири,
или защото много остарях,
се хванах с фитнес – сутрин вдигам гири
и със жените спрях да бъда плах. ...
Тази вечер си облечена в сиво,
въпреки това изглеждаш красиво -
като сияйна звезда,
с рокля, извезана от ръцете на нощта.
Пристъпваш тихо на пръсти ...
Поискаш ли, можеш да ме нараниш,
пълни са душите ни със злоба,
а и ти от болка на света крещиш,
да забравиш своята тегоба.
Ти можеш да просъскаш змийски, ...
Тръгнах си, но не, не ме боли!
Така и не успях да те обичам!
Театър със декори от лъжи!
И роля на статист без текст! Безличен!
Изгубих много време, но нали ...
АКВАРЕЛ НА ЕДНО СЪБУЖДАНЕ
Валя среднощ. Тайфун сред дъжд и кал
въртя без милост пумпала си бесен.
Изрови пътя в крайния квартал
и мостчето единствено отнесе. ...
Навярно този дъжд е по-различен,
че заваля, за да разнежи сушата,
запява пак безсънното момиче,
в най-светлите си сънища го слушате.
Луната пак звездите преброи си ...
ДЕВОЙЧИЦИТЕ ВРЪЩАТ СЕ ОТ ПЛАЖ
... ще ми завидят всичките поети,
натрупали из римичките стаж –
девойчици по летни сандалети
край мен привечер връщат се от плаж, ...
Маскирани убийци на мечти
зад лустрото на черепен хилеш.
Фалшивото от тях на гнус смърди,
помагат колкото на мъртъв, свещ.
Но някак си успяват във началото ...
Понякога в душата ми е празно -
дали от онемял, самотен ден?
Във стаята тревожни мисли разни
побутват ме към бездната пред мен...
А слънцето със лъч при мене влиза ...
И сключил зад гърба си пръсти лъже
денят ми, че е август безконечен,
а той отронва златен лист и тъжен
и все по-хладен сутрин е и вечер.
И щърково крило парченца реже, ...
ДРАСКУЛКИ ВЪРХУ ЛЕТНИЯ ПАВАЖ
Рисувам ти слънца по цяла нощ
с надеждата, че ще изгреят утре.
Но изборът ми се оказва лош.
Денят пристига – свъсен и барутен. ...
Да слушам мелодията да птиците
Да забавя ритъма на дните си
Да оставя на спокойствие сърцето си
Да напълня с цветове очите си
Да прокарам пръсти по кората на дърво ...
Разберем ли живота, за никъде няма да бързаме.
Ще се вслушаме в нежния ромон на ручея чист.
Всеки миг е неземна наслада, божествено свързване,
дом на ангели земни, на обич, на изгрев лъчист.
От молитва на старец, от детския сън запленени, ...
Отдавна българката е призната,
най-вкусни гозби готви и поднася тя.
От рецепта стара от някога позната,
тя с малко продукти прави чудеса!
Старото гърне отново над огъня къкри, ...
СПОМЕН ЗА БАБА И ДЯДО
… облаците чепкат мокра вълна вредом върху сурото небе,
дядо Станко мъкне откъм хълма диви круши в пътното торбе,
баба Лена чака под сачака – подир миг дъждът ще завали,
и ще грейне къщицата в мрака, сгушена край селските къшли, ...
Помогни ми Господи, да стана комита,
макар да приличам – на вода ненапита!
От Враца да тръгна! Да прегазя реката!
И после – от хълма, да хвана гората!
Че ми омръзна да бъда, вода ненапита – ...
Когато човекът докрай се раздава,
сърцето му не винаги здраво остава...
И колкото повече Го бъхтят, горкото,
То свиква със злото, не чака Доброто...
Сърце от желязо, от здрава стомана ...