Дай – усмивка ми дай – до край –
пареща, сияеща, тъга не знаеща.
Чертай – с устните си начертай
красива мисъл, на теб ухаеща.
Грей – над спомените тъмни грей, ...
Да не те обичам няма как,
в този свят – и зъл, и безсърдечен.
С белотата на нечакан сняг,
в твоя сън валя. И всяка вечер,
аз с цветя от скреж ти пиша стих, ...
В погледа ти има тиха буря,
в която доброволно аз горя.
Усмихнеш ли се — съм безумно жива,
и цялата съм твоя, без вина.
По кожата ми твоят допир шепне ...
Всичко наистина беше вчера,
всичко беше прекрасен миг!
Животът оказа се кратка екстра,
тъкмо дъх поемеш и вече си мит.
Все мислиш си, че има време, ...
Къде сега сте, певци и оркестранти,
от летните концерти безконечни?
Как всяка вечер показвахте таланта
и тъй различна беше всяка вечер!
Светулките в гирлянди се превръщаха. ...
Все бързам и бързам аз в живота,
такъв съм си от малък, моя съдба.
Бързай бавно ми казват но има работа,
така с работа забравям моята тъга!
Бързам да запиша стихче през деня и нощта ...
Благодаря за танца мистичен
стоплил ръката ми в твоята длан
душата ми сгушена в танца несигурен
докосва със обич твойта душа
Какво си говорят те двете не зная ...
– Научил си че щъркели гнездото
строят на стълб висок, край селски път.
– Защо? – те питам. – Сигурно, защото
спокойно е и къщиците спят,
дори и денем, всичко е замряло. ...
Знаех, че някога ще пиша за тебе,
но чаках да ме посети вдъхновение.
В първия миг, когато те видях като бебе,
изпитах силно чувство на преклонение
пред божественото, явило се пред мен - ...
кой кого уби
за да е първи
първи кой уби
Мъст, след мъст, след мъст…
Огледално хайку от по пет срички, с две заглавия; средният стих може да се отнася и към първия, и към третия стих.
Снежинки се гонят, танцуват и падат,
целуват ни нежно, след миг се топят.
Красива е зимата, всички се радват,
украсите улични ярко блестят.
Елха на площада, накичена щедро ...
Замръзвам в тъмно блато… спря ме котва
от двеста счупени мечти без смисъл.
Пленява мракът мойта мисъл
в продънена, ръждива лодка.
Каквото и да става – пак ще стане, ...
Виждали ли сте се в огледалото -
с усмивка зла, ала - съзнателно...
Насила опитах веднъж, не бях аз
и извърнах отвратено глава...
Съвсем не помня, кога зла съм била, ...
Сънувах слънчогледи в лятно време
и ясното небе, кристално синьо,
как плуват в него облачета бели
и вятър запилян в косите ми игриво.
Сънувах, но знаех, че е само сън, ...
"ЛОШ КЪСМЕТ"
Можем да създаваме нови принципи
от всичкото добре забравено Старо,
но същността на Битието е вечна и неизменна
и такава ще продължава,да си остава. ...
Пътуване през шум и тишина.
Реалност търси будна светлина.
" Довиждане " сплотява се с " Дочуване " .
Надеждата далеч е от преструване,
мечтите се осланят на съня. ...
Съвършенството си има своето лице
(всъщност, те, лицата, са безчет)
То е крехко, сякаш изрисувано с перце,
но не търси го в творчеството на поет!
И въобще, в създадено от хората, ...
Наяве си далеч — почти забрава,
ръка не смея да протегна аз.
Но щом заспя, душата те познава
и пак си тук — без страх, без глас.
В съня ми идваш бавен, светъл миг, ...
Понеже и защото, и макар, че
метлата ми е вярното другарче,
любим си имам - Стефанаки змея,
на майната си Райна аз живеея,
и без градинка, без оградка даже ...
На пръсти се повдигам – да я видя,
звездица сред Вселенски необят,
тя грее – любовта ми и цъфтят,
и тръните. Ни болка, ни обида,
не загрозяват малкия ни свят. ...
Не, аз не съм онзи Атлас
и светът не крепя на моите плещи,
будя се точно в уреченият ми час
с мечти и кафе, по прежнему ведри.
Разлиствам всеки новораждащ се миг, ...