Poetry by contemporary authors
На... N 🇧🇬
Да, сърцето ми боли за теб,
В тихите нощи,
Спомените ми никога не ме напускат.
Всяко мигване, всеки пропуска, ...
Птици 🇧🇬
виждам ги.
Устремени на юг,
над полята се реят
в прекрасно ветрило. ...
Опитах 🇧🇬
– Какво опита ти? – Кажи!
– Опитах всичко! И се скитах.
– Но пак към мен се приближи.
– Не виждам друго, теб само. ...
Гара Живот 🇧🇬
е с първа или крайна спирка.
Наместник божи дава знак,
всевишният надува свирка.
Световният локомотив ...
Дъжд на промоция 🇧🇬
на цена „капка милост за две“.
Като бонус ни черпят с емоция
зад прозореца чаша кафе
и късметче от паднали облаци, ...
На прага на есента 🇧🇬
дъждовен креп, ще се снижи
и радостта ще уталожи,
в небето ястреб ще кръжи.
Ти само чакай – лятото ще мине ...
Жалко, че сме свидетели 🇧🇬
изведнъж луд порой.
На кого да се молим?
Няма вече на кой!
Търсим в някой вината, ...
Сезоните в женската съдба 🇧🇬
редуват се във женската съдба,
но не в сезони, нито в години,
а в мигове на устрем и тъга.
Ту палава и нежна като пролет, ...
Епилог 🇧🇬
честност изгаряща. Боже, красива си!
Цял свят обходил – съзнание скитащо –
всичко съм виждал. Но ти самодива си.
Ти, непознатата, галиш ме с тайната, ...
Да те обичам... 🇧🇬
Да те обичам беше порив -
чувство оголено, спонтанно и беззащитно…
Да те обичам беше изблик,вдъхновение и полет -
хармония и съвършенство преплетени в единство. ...
Есенна антигравитация 🇧🇬
Дръпна завеса небето.
Жълтолистно ни остави,
покривало над сърцето.
В дълбока локва капка, ...
Драскотина 🇧🇬
... смокинята на двора си окапа, хинапът подир нея си изгни,
и тихо котаракът ближе лапа, доде край него припекът пладни,
от туча над огнището ухае на печен патладжан и лют пипер –
ще ми даде един буркан назаем съседката, щом падне мракът чер, ...
Калинке-малинке 🇧🇬
калинка мрака попиля –
да ми покаже небесата –
червена, ситна, но с крила.
Не бе калинка – слънце ранно ...
Знаци на любовта 🇧🇬
Знаците на любовта,
Те са действия, картини -
Те "говорят" за човека,
Те добре говорят. ...
Октомври 🇧🇬
и Слънцето намусено се скри.
Дъждът се стича пак по жиците,
и мокри пожълтелите треви.
Лятото събра си куфара, ...
Нощни фенерчета 🇧🇬
със сърцето долавям
и с разума разбирам,
че невъзможното не можем
да направим - да върнем времето, ...
Дъждовналюбов 🇧🇬
Куплет 1:
В тишината на дъжда те срещнах аз,
с поглед топъл — като светъл прозорец в мраз.
Капки падат тихо, но в мен гори, ...
Мъгла 🇧🇬
в мъглата не погледнах.
Мъгла, която крие пътя,
както времето крие истината.
и така трябва да е. ...
Огън в прохлада 🇧🇬
а ти чертожник – път ми начерта,
по който две ръце, искрящи, топли
към теб да тръгнат – за вечерта.
Без план написан – просто от душа ...
Преговор на Буковски 🇧🇬
... не ти трябва да четеш Чарлз Буковски, като имаш мен –
мога да те изчукам под заслона на някоя есенна спирка в дъжда,
на тъмното стълбище в някой зимен вход – или на нудисткия плаж
в ранното юлско утро, докато Джон Лоутън бавно си скача в дънките, ...