Притихнал здрачът бавно разтопи,
на хиляди частици тишината,
и с всяка сричка вятър озвучи,
молитвата сърдечна на душата.
Във сенките на спомени без глас, ...
Петнадесет лалета
(На Мими Иванова)
Лалетата петнадесет отново са сега,
в залата са но в нежна женска ръка.
Няма го човека но там е неговата дъщеря, ...
Животът - сън ли е, или пробуда,
кайнак от мигове, най-земно чудо!
Дали е пламък, който в нас гори,
и търси смисъл между две зари.
Родени сме с въпрос във всяка клетка - ...
Приятелите , Те не се избират .
Приятелите ,Те са дар от Бог.
В сърцето ,Те оставят отпечатък.
С онази светла ,истинска любов .
Когато ми е тъжно ме намират , ...
Денят израждаше нощта. Туптеше болничната стая.
Светът презираше това. Не се научи да мечтае.
Плодът политаше напред. Не се спогаждаха телата.
Дали ще бъде сам и клет? Страхът разкъсваше душата.
Нощта излизаше без страх. Животът плачеше за нея. ...
Да съм надежда ли? Да, зная, че го мога,
характерът ми – честен, с лустро неприкрит,
пожар от тъничката клечица кибрит
и от светулки – за бродяги греещ огън.
Да бъда друга ли? Аз всеки ден съм друга, ...
ПРЕЗ КЛЮЧАЛКАТА НА ВСЕЛЕНАТА
Тревата мълчеше, когато я тъпчех,
когато свистеше косата злояда,
когато нагазвах сред нея до кръста,
пиех росата, крадях звездопада ѝ. ...
Дали ще спре пред портата ми Лада
или пък- сянка на прегърбена старица,
с усмивка да ги срещна ми се пада.
Не съм звено от новата матрица.
Учих се на чест и на достойнство, ...
За него мога книга, спокойно да напиша,
макар да кажат после, че книгата издиша.
Че книгата е дребна, че книгата е малка,
че книгата не става, дори за изтривалка.
Аз тази своя книга, ще пусна на пазара, ...
П А Р А Л Е Л Н И Р Е А Л Н О С Т И
Господ никога не приемал молитвите
на президента Абрахам Линкълн,
защото никога не е бил сигурен,
кога той се моли и кога се бъзика. ...
И изведнъж посред кавга
Пада една сълза, поредната война
Думите “Тръгни си, остави ме сама”
Се изплъзнаха от дълбоко в моята душа
Тръгна си, останах сама ...
Лято и щурци
Отново съм на село, при корена, при рода,
седнал съм пак под старата асма.
Вечер е, отново щурците ни пеят сега,
оркестър от щурчета ни усмихва, серенада. ...
Гръм, грохот, ... страх и ужас!
Вратите адски сякаш се отварят,
безпомощно небето гледа
и слънцето раздира въздуха със блясък.
Стените затреперват и рухват с трясък. ...
Там, дълбоко в гъстия шубрак, тайна пътека се крие.
Следвам пътеката с вълнение аз,
себе си искам да открия.
Ето, в лилавия здрач, проблясва телце на малка светулка.
Тя е моя верен водач от времето на първата люлка. ...
СКАЗАНИЕ ЗА ИЗГУБЕНАТА СЯНКА
Аз не зная съдбата ли беше решила да срещне
шепа хора – различни, от краища – все непознати.
Връхлетялата буря събра ни – и про̀сти, и грешни,
в дом случаен край пътя, отворил врати пред бедата. ...
ИЛИНДЕН
... на втори август винаги вали и Варна се размива във пейзажа,
и локвите се раждат със бодли! – ела при мен и ще ти ги покажа,
и пльосва се морето по корем, върти прибоят дрипав кат медузи,
и трябва да съм луд, ама съвсем, че все така да вярвам във илюзии, ...
В наметалото на това тленно тяло
измина безброй пътеки живот
с аскетите в знойна пустиня
и с рицари в кръстоносен ход.
Посрещна много превратности, ...
Когато тревите барутно, изсъхнали
в милиарди опасни комбинации.
събират лъчите във фокус
и под давление на температурната,
рискова, висока стагнация ...
Когато ми тежи далечен грях,
молитвено прошепвам нежни думи.
Аз знам, че страшно много закъснях.
Разделя ни земя. Не ще ме чуеш.
Разделят ни години, тежки дни, ...
Понякога надвисва като студ,
приляга плътно… сякаш е каишка.
Дъхът ѝ леден търси нечий пулс.
Косата ѝ блести. Като усмивка.
Понякога е в тихата сълза, ...
Роден край, роден дом и небето над тях
в моите сънища често прегръщам,
над зелени поляни стремглаво летя
и щaстлива при теб се завръщам.
Моя мила, корава и нежна земя, ...
Очи отворени, затворени, все тая...
Решат ли, че си лош... начин ще намерят
да те наклеветят. Зъл си и защо?
Защото застъпил си се за доброто.
Заплашват... клеветят, доносничат. ...