Poetry by contemporary authors
Фазата на истината 🇧🇬
Ето ни в приказна вселена,
но заключени от четири стени.
И истина видна, но неразрешена -
о, има и долни и горни твърдини. ...
"Дупки", "ями" 🇧🇬
Дребни и ненужни
Неща много има
В живота, има страсти
И емоции ненужни. ...
Посвири ми 🇧🇬
Замечтана ще слушам тревата
как расте с нотите ти в росата
и разсъмват прохладни зори.
Дълго соло в кресчендо свири, ...
Гълъбът на Татко Ной 🇧🇬
Няма да ме има дълго време,
ще отсъствам повече от век,
ще съм котаракът, който дреме
и си мърка в пролетния пек, ...
Утро 🇧🇬
събужда се притихналата земна гръд,
лъчите слънчеви разтварят нежно
пазвите й, скрити в сутрешната нега.
По изстиналите върхове се плъзват, ...
Царкиня 🇧🇬
Духна в листата и стана студено.
В сълзи разискрени – целият свят.
Трепка в тревата глухарче зелено.
Мигове литнали – времето в нас. ...
Раздяла 🇧🇬
паднала от вечерта,
една едничка,
тежко диша, но не спира да блещука,
а с изгрева душата й замря. ...
Вълните 🇧🇬
да запази момчето в себе си!
Вълните, ах вълните..
Те на пясък са сити.
Понякога гневни, ...
Дишай 🇧🇬
дори в душата да е пълен крах.
Продължавай – не, не спирай –
дишай, сили в себе си намирай.
Дишай – дълбоко въздух поеми, ...
Сън в лятна нощ 🇧🇬
Сънувах, че е станало студено.
И свършило е всичко помежду ни.
Преде вълна́та въ́лна на вретено.
Мете мелтемът гърбавите дюни. ...
Изтъни се животът ни, колкото сребърен косъм... 🇧🇬
всички тръгват посяли в очите ми спомен за дъжд.
Моя стара прятелко, залез полека линее,
нежно близваш сълзите ми. Времето спря изведнъж.
И изтече животът - бял пясък (почти златоносен) ...
Молитва за дъжд 🇧🇬
Дай ни ти водичка, разхлади земичка.
Цвете да поникне слънчев лъч да стихне.
Влага да царува с дъжд да ни лекува,
твойта обич мила, даваща ни сила. ...
Ин и Ян 🇧🇬
Той тъмен - като нощта.
Като приказка позната,
се допълват в любовта.
Изгревът и носи радост, ...
Крадецът на въздух 🇧🇬
за да се огледам в душата си —
катранена пустош,
отразена в искрящите му води.
Препускам през сенките ...
Нелюбяща 🇧🇬
И бях една и съща нощ без ден
Без светлина, в здрач лепкав и студен
Тъй както няма във очите на човек
Блясък от любов непороден ...
Адаптационна хедонична спирала 🇧🇬
Днес имам дом, кола, пари, жена и деца!
Джакпота е в мен, а аз си мисля за ада!...
Ако сърцето ми можеше да говори 🇧🇬
щеше да ви разказва само детски приказки
от сутрин до вечер. без да се съобразява
нито с телевизията и нито с радиото –
Защото, ако сърцето ми можеше да говори, ...
Различен си – каквото и да значи 🇧🇬
и питаш се: Аз всуе ли мечтах?
Разппада се светът на пух и прах,
предвкусваш го поредното фиаско.
Огледай се – пълзящите сред кал, ...
Господ на хълма 🇧🇬
Акацията – жива прежълтя.
Заупокойно вятърът засвири.
И младостта ми – с лятото, и тя! –
си тръгна по отсрещните баири. ...
Дъвка 🇧🇬
че някак съществувам
в два паралелни свята –
греховна ту, ту свята.
За мама съм добричка, ...
Истината е една 🇧🇬
Всичко друго — измама.
Пясък.
Вятър.
Миражи, ...
Обичай ме и нека хората говорят... 🇧🇬
сто кръстопътища, а краят им – един,
зад мене, грешната – без обич, дом и син,
ще глъхне укор – не в очите ми изречен.
Макар и неведнъж с очи да ме съблече, ...