Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

* * * 🇧🇬

Усещали ли сте как понякога сърцето се задъхва и прави опит да ви задуши някъде в гърлото? Пред погледа светът избледнява и се превръща в сянка на страха... Гледам на страха си откъм веселата страна, за да не ми поставят диагноза - страхова невроза. Не знам дали е наследствен, но откакто се помня то ...

Nadya

Prose

1.7K 2

Краят на света - една съвременна утопия 🇧🇬

Слънцето се скриваше зад големите черни облаци. Птици прелитаха на ята, духаше силен вятър. Навсякъде тичаха уплашени хора. По улиците се стичаха реки от кал. Писъци на ужас пронизваха натежалия въздух. В един миг небето притъмня, цялата светлина изчезна, сякаш бе нощ. Започна да вали леденостуден д ...

Greenish

Prose

1.9K 4

Рани 🇧🇬

Тя се будеше всеки ден с ясно съзнание за това, което я очаква - отново тази тъпа, съсипваща болка… Дали заради есента, която бе настъпила като зловещ повей, носещ усещане за край, или заради наближаващата зима, която сякаш идваше да каже - “След мен нищо вече няма да е същото…“. Но то отдавна не бе ...

Tourniquet

Prose

1.9K 3

Очаквана среща 🇧🇬

Шосето се гърчеше неукротимо, правейки болезнени опити да понесе стоварващата се върху него сила от плющенето на едрите капки дъжд, завалял през нощта като из ведро. Тъмносивият му цвят се изгубваше бавно, сливайки се постепенно с цвета на плисналата се върху него бяла дъждовна пяна. Цветовете се пр ...

joanna_vas

Prose

1.5K 2

Нещо за теб ... 🇧🇬

( След дълги вътрешни борби така и не се осмелих да нарека това произведение "ЛЮБОВ"... )
Кое е по-грешно? Това, че аз те искам или това, че ти ме искаш дори по-силно? Искам те изцяло и напълно, реален и ... мой. И всъщност най-боли от факта, че би могъл да бъдеш. Но други две очи ме даряват с безкр ...

Tourniquet

Prose

2.9K 3

Триумф на болката 🇧🇬

17май, `91
Беше прекрасен слънчев ден, сравнително топло и
приятно за дълги разходки. С Андрей бяхме излезли малко да
походим из парка, преди да отидем на партито по случай
рождения ден на наш близък приятел Мишо. ...

Елзи

Prose

2.2K 5

Принцът, просякът и уличницата 🇧🇬

(от цикъла „Кръчма „Зелената котка” – неизвестно вече кой номер :)

Когато влязох, балната зала още не бе започнала да се пълни. Тук-там разни навлеци се оглеждаха лакомо в търсене на поредната титулувана особа, към която да ...

Wizard

Prose

2.5K 2

Бора 🇧🇬

Бора
Силата на положителното мислене е силата на човешките възможности. Премесена е с много оптимизъм, вяра, че нещата просто трябва да станат. Мисля, че и доза лудост е нужна за всяка голяма победа. Субстанциите са много. С ...

slanceto

Prose

1.9K 1

Моят Египет 🇧🇬

Имам чувството, че съм била тук и преди. Чувствам се вкъщи, а не на чуждо място. Музиката ми харесва, природата ми харесва, вятърът ми харесва. Хората тук ме харесват. Египет е красива страна. Много цветове има в дрехите на жените, в музиката им, в морето им, но хората тук са бедни, а това означава ...

slanceto

Prose

2.5K 2

Усмивката 🇧🇬

Има толкова различни усмивки на този свят.
Всяка от тях носи своята специфична форма, цвят и излъчване и по своему дава облика на душата, побрала се до последния дъх в самата нея. Придава на лицето игрива живинка, по която ...

joanna_vas

Prose

1.7K 3

Месец Март 🇧🇬

И както всяка година, този март нещата се повториха.
Отново беше сама. И отново всички тези неща да и се струпат. Винаги месец март. Понягока се питаше, дали не е прокълната. Не, че вярваше в такива неща... Но по какъв начин ...

DiVa_82

Prose

1.9K 1

11 часа 🇧🇬

Часът е 11, нещо в мен трепти. Някаква странна празнота ме изпълва и кара да се
оглеждам стреснато. Да, наистина е 11 и все пак нещо не е както трябва, нещо
липсва, нещо .... "Час като час", говори логиката и разумът в мен. Да, но все
пак, нещо не е както трябва, погледът ми инстинктивно търси телеф ...

Dulo

Prose

1.3K

Близка среща със ... 🇧🇬

Юда отвори вратата на кафенето, пристъпи плахо и огледа недоверчиво хората вътре. Имаше точно една свободна маса. Той се настани и зачака. Все още изпитваше колебание относно тази среща, но любопитството го измъчваше. От друга страна си задаваше и въпроса, дали цената не беше твърде висока? Струваше ...

Greenish

Prose

1.9K 6

Неосъзнати чувства 🇧🇬

- Някога не си ли помислял, че между нас може да се получи нещо? – каза Надя, облегната на парапета на терасата, огряна от меката светлина на луната.
- Ами то вече се е получило – отвърна Тони твърдо – едно чудесно приятелст ...

marii4eto

Prose

2K 3

Приказка за мартеницата 🇧🇬

Приказка за мартеницата
Някога, много отдавна, край морския бряг имало селце. Винаги, когато мъжете излизали с лодките си за риба, едно момче седяло на пясъка и ги изпращало със замислен поглед. Те не знаели нищо за него. Изглеждало на не повече от шестнадесет години и сякаш никога не напускало своя ...

Plamena

Prose

3.5K

Аз, днес 🇧🇬

Чудя се. Чудя се, ядосан ли съм тази вечер, та да псувам? Тъжен ли, та да плача? . Или пък романтичен?...

Реших! Ядосан съм! Мамка му – тоя път ме ядосаха! Майната му на всичко и всички. Майната ви! Майната ми и на мен! Ха, ...

Paste

Prose

3.1K 8

Кървав залез 🇧🇬

Ръцете и – тъй нежни. Очите и изпълнени със сълзи, бляскащи на слънчевата светлина, озарявайки полето в небесно син цвят. Пухкавите и устни, които трепереха заради риданията и. Сълзите се стичаха по бузите и и скигаха до устните и. Тя болезнено преглътна и нежно докосна лицето му. Искаше да говори, ...

Blade

Prose

1.8K 1

Еуфория 🇧🇬

Момчето погледна останките от огромния небостъргач, разрушен до основи. Огледа боклуците и останките от хора, които се въргаляха около него. След това продължи пътя си.
Дълго време войни раздираха света из основи. Докато не дойде деня, в който бомбите се изсипаха от облаците право върху хората, разд ...

Blade

Prose

1.8K

Да откриеш истинската любов 🇧🇬

Pepi_87

Prose

2K 1

Идилия 🇧🇬

Наближаваше девет. Слънцето бавно се спускаше към хоризонта, а редките, разхвърляни тук-там по небето облаци, бяха станали ярко червени и сякаш изгаряха във въздуха. Лекият вечерен вятър подухваше и правеше лятната жега малко по-поносима.

Dulo

Prose

1.4K 1

Нощ без теб 🇧🇬

Не можеше да заспи. Поредната нощ, в която той беше сам. Поредната нощ, в която не можеше да мигне.
Тъмнината и тишината бяха единствената му компания. Беше объркан. Никога преди това не се беше чувствал по този начин. Не можеше да откъсне мислите си от нея. Те вилнееха из главата му като буря, неви ...

тони

Prose

2.7K 3

Един безполезен човек 🇧🇬

Не ми се пише, не ми се живее, не искам да виждам, не искам да дишам. От както я загубих нищо не ми се прави, всичко ми изглежда така безразлично, така сиво и мрачно. А колко хубаво беше докато тя бе жива. Любовта задвижваше света, а сега само спомени и спомени. Да, точно така спомени за отминали вр ...

тони

Prose

1.9K 3

Разговор 🇧🇬

Тя си вдигна ръката и с нежните си пръсти докосна лицето му. Чувството, което изпитваше беше неповторимо - сякаш вдишваше безсмъртието, породено от любовта която тя му даряваше. След това тя се отдръпна и седна до него. Така в продължение на няколко часа не промълвиха нищо докато той и каза:

тони

Prose

2K 1

*** 🇧🇬

В дъното на душата ми се крие нещо зловещо. Нещо лошо. Нещо нечовешко. Нещо разкъсващо светогледа ми, каращо ме силно да мразя. Да мразя себе си. Теснотата на кожата си. Жалкостта си на човек. Безсилието си. Младостта си.
В ...

Dark_Haho

Prose

2.2K 4

Просто една история 🇧🇬

Боже, какъв цвят! Тъмночервен. Като кръв. От онази, най – гъстата. Която се стича от най – дълбоките рани точно преди да спрат да кървят. Една такава тъмна. Почти черна...
* * *
“Дали хората ги боли, когато усещат как кръвта ...

Далия

Prose

4.8K 30

Та-Ти 🇧🇬

Аз съм Анди и съм на една годинка.
Татето ме нарича Квадратно Слънчице, Изумрудено Синче, Гуци-Гуци и с още други имена, които галят душичката ми. Аз си го наричам Най-Доброто Тате На Света. С думи не съм му го казвал, защото все още се правя, че не мога да говоря.
Порастналите хора си разменят звуц ...

ANG

Prose

1.8K 3

Илюзия ... 🇧🇬

Цигарата димеше в пепелника пред нея, а неговата беше в ръката му. Един кичур изсветляла кестенява коса падаше небрежно, закривайки отчасти лицето й и хвърляше бегла сянка върху мрачните й, тъмни очи .
Не говореха. Сякаш думите бяха излишни пред предстоящата раздяла. Той заминаваше утре, а тя за пръ ...

Tourniquet

Prose

2K 6

15 Септември 2004 година 🇧🇬

Някой хвана ръката ми миг преди да изкача на един дъх стълбите към училищния вход на първия учебен ден.
Обърнах се , усмихвайки се щастливо , готова да срещна приятелско лице.
- Мила ...
Анита ме гледаше по - бяла от платно , устните й на няколко пъти трепнаха , опитвайки се да кажат нещо . Вече не ...

Tourniquet

Prose

2.7K 13

Когато любовта убива 🇧🇬

Тя бе 15 годишно момиче с маслинено-черни очи. Не бе много висока. Имаше дълга черна коса и красиво бяло лице. Бяха и казали, че той не е много красив, дори грозен. Въпреки това тя искаше да го види, макар и само от любопитство....... Беше хубав пролетен ден. Тя пиеше сутрешното си кафе в кварталнот ...

mimiobichamiro

Prose

2.4K 2

С черни очи 🇧🇬

Тя хвана котвата и я намести. Връвта я дръпна рязко и замалко не падна. Беше с изкрящожълта грейка в тон със ските и щеките, разбира се. В ушите й се виждаха слушалки тип “тапички”, от които се чуваше музика или може би по-скоро джънгър.
Не носеше шапка. Всъщност мразеше шапките може би напук на май ...

Keri

Prose

2.4K

Раздялата 🇧🇬

Небето и земята се бяха слели и прегръдката им беше силна и болезнена. Валеше.
Трудно виждах пътя, чистачките на колата не успяваха да изтрият пороя от сълзи,
които небето изпращаше.Тъга обгърна душата ми и притиснах Николай до гърдите си.
Усетих как млякото намокри блузката ми. Протегнах ръка към д ...

mem

Prose

2.7K 3

Надежда 🇧🇬

Тя стоеше до прозореца загледана в звездите,някак неестествено големи и ярки за
тоя сезон.Светеха за нея,показваха пътя...В обърканата й душа се промъкваше
някак на пръсти,една дълго таена надежда... Преплете дългите си изящни пръсти,за
да не изпусне отново мига.Сълзите,като бисери нежно и бавно се ...

Nadya

Prose

1.5K

Това, което снимките не казват 🇧🇬

Тази история е предавана вече няколко поколения в моя род. Пътувала е с магарешка каруца по калдъръмените улички край варненското пристанище в началото на века, преплавала е Босфора в третокласна каюта на турски параход, а още по - преди се е влачела с изранени нозе по прашните пътища на подивялата ...

drop_of_water

Prose

2.1K 1

За край 🇧🇬

Късно е. Може би минава полунощ, а може би утрото чука на вратата. Той се събуди бавно...от нещо и познато, и далечно. О, да! Това е телефонът. Вдигна може би след петото позвъняване. Който и да звънеше, явно искаше да се свърже на всяка цена...
- Ало!
- Здравей! – каза женски глас - познат, нежен и ...

DiVa_82

Prose

2.4K 5

Същност 🇧🇬

Тримата братя вървяха по пътеката. Бяха близнаци, или поне родени в един и същи ден, но във всичко останало бяха различни. Първият беше ням, но имаше много проницателен поглед. Можеше да чете мисли и да споделя своите. Нямаше кой знае какво тяло. Обаче лицето му... Лицето му беше привлекателно, имаш ...

Ендериал

Prose

2.1K 7

14-ти фувруари(неизпратено писмо) 🇧🇬

14-ти февруари! Сам ли си? Сама ли си?

Да!?
ОК! Няма лошо! Убито самочувствие?! Бриджит Джоунс 2 или 3?! Неудачник 102 или 103?! ОК!
Тя ще е с друг?! Той ще е с друга?! Ама Тя и Той с главното „Т”, нали?! ...

Paste

Prose

2.7K 6

Огледалото 🇧🇬

Не знам защо, но откакто се помня никога не съм стояла с часове пред огледалото,
както правят повечето жени, че и мъже... Истинският ми образ е някъде вътре в
мен, а това там, отражението ми се струва някак неестествено, фалшиво... Ако ме
попитате: «Какво най - много харесваш от лицето си?», ще отго ...

Nadya

Prose

1.5K

Късове жива храна 🇧🇬

Късове жива храна
"Вчера, 1 октоври 2092 година,
всички водосборни басейни на Земята
бяха окончателно изолирани..."
Из печата ...

Insect-

Prose

1.9K

Разговор в утринта 🇧🇬

И кво сега? Оклюмал си се и създаваш проблем след проблем. До кога бе?

Не ти пука?!
Как де не ти пука?! Мамка ти, колкото и да не ти пука ти си част от система. Тъпо звучи, но е така. От теб зависят всички. И ти от тях. Про ...

Paste

Prose

1.9K

Страх 🇧🇬

Птиците пееха своите песни по клоните на хилядолетните дървета. Потоците бълбукаха радостно, а пчелите жужаха около току-що разтворилите се цветя, сякаш бяха крайпътни гостилници и всяка имаше своя собствена табела. Всяка табела беше украсена по различен начин – неповторима сама по себе си – жълти, ...

Ендериал

Prose

1.6K 2

Short stories and prose by contemporary authors

* * * 🇧🇬

Краят на света - една съвременна утопия 🇧🇬

Рани 🇧🇬

Очаквана среща 🇧🇬

Нещо за теб ... 🇧🇬

Триумф на болката 🇧🇬

Принцът, просякът и уличницата 🇧🇬

Бора 🇧🇬

Моят Египет 🇧🇬

Усмивката 🇧🇬

Месец Март 🇧🇬

11 часа 🇧🇬

Близка среща със ... 🇧🇬

Неосъзнати чувства 🇧🇬

Приказка за мартеницата 🇧🇬

Аз, днес 🇧🇬

Кървав залез 🇧🇬

Еуфория 🇧🇬

Да откриеш истинската любов 🇧🇬

Идилия 🇧🇬

Нощ без теб 🇧🇬

Един безполезен човек 🇧🇬

Разговор 🇧🇬

*** 🇧🇬

Просто една история 🇧🇬

Та-Ти 🇧🇬

Илюзия ... 🇧🇬

15 Септември 2004 година 🇧🇬

Когато любовта убива 🇧🇬

С черни очи 🇧🇬

Раздялата 🇧🇬

Надежда 🇧🇬

Това, което снимките не казват 🇧🇬

За край 🇧🇬

Същност 🇧🇬

14-ти фувруари(неизпратено писмо) 🇧🇬

Огледалото 🇧🇬

Късове жива храна 🇧🇬

Разговор в утринта 🇧🇬

Страх 🇧🇬

Queue