Science fiction & fantasy - Prose

С храна си живял - 9. 🇧🇬

9.
Йоан не усети как човечеството агонизираше. Или по-скоро – усети със закъснение. Потънал в работата си, имащ малко време за семейството, той не го губеше за някакви медии или политики. Играеше с децата, разговаряха, просто се разхождаха и забавляваха.
В дома им за прехраната отговаряше жена му. Т ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

2018-10-11T08:34:07+03:00 993 2 8

С храна си живял - 8. 🇧🇬

8.
Хората в развитите страни отдавна знаеха, че в Африка, а и някъде другаде по света, има глад и смърт. По медиите показваха дечица с надути коремчета и тънки пищялки, майки със съсухрени гърди, умиращи животни, напукана земя, от която надничаха жълти коренища...
От това се интересуваха най-вече за ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

2018-10-10T08:36:56+03:00 950 2 11

Лошо начало 🇧🇬

Тя беше една от милиардите мравки. Милиардна дроб от едно дишащо цяло. Погледнато от високо - нищо не значещо в големият поток от мравешки крачета, но все пак вмъкнато във верижната брънка, наречена буболечешко живуркане.Често я настъпваха, натискаха малката и главичка, подритваха я. Е, тя си живееш ...

LiaNik

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2018-10-09T20:30:20+03:00 1K 4 12

С храна си живял - 7. 🇧🇬

7.
Сред многото торби, кутии, дори сандъци, в колибата имаше и тенекиена кутийка с патрони. Йоан внимателно ги преброи – ще има за две зареждания на пистолета. И даже останаха, за да добави в пълнителя след стрелбата на мъртвия пазач.
Пренесоха внимателно всичко – помогнаха си със старата кола без в ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

2018-10-09T08:08:37+03:00 849 2 7

По струните на изгубената мелодия-Гл. XXXII,XXXIII 🇧🇬

Глава XXXII
Беше тихо. Нощта мълчеше. Само капчиците ситен дъжд от време на време барабаниха по покрива.. Полунощ минаваше, но тишината продължаваше... а сякаш удължаваше очакването на нещо предстоящо- неясно какво, неясно защо, неясно... дали изобщо нещо ще се случи.
Тя отвори очи. Стана. Отиде до ...

kokolinna

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

2018-10-08T23:14:07+03:00 944 1 2

С храна си живял - 6. 🇧🇬

6.
Главата му се издигаше само на сантиметри над сухата буца пръст. Отдалеч сигурно приличаше на някаква неравна изпъкналост – толкова се сливаше с околната среда. Но пък нямаше кой да забележи, че все пак на тази изпъкналост се е закачил сноп кафеникава, мръсно-кална коса.
Охрана на лагера пред тях ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

2018-10-08T08:34:37+03:00 966 2 6

С храна си живял - 5. 🇧🇬

5.
Всъщност, Йоан отдавна усещаше, че иде катастрофа. И то лесно предсказуема...
Като малък и той се интересуваше от динозаврите. Бяха му интересни тия огромни добичета, страшни, силни... Изчезнали изведнъж...
Метеорит ли, комета ли, изригвания на вулкани ли...
Просто измрели наведнъж. ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

2018-10-05T08:01:01+03:00 1K 2 9

С храна си живял - 4. 🇧🇬

4.
А всичко стана внезапно. Макар да се подготвяше отдавна. Учените информираха за увеличаването на човечеството. Населението нарастваше. Храната се превръщаше в дефицит. Там, където преди живееха що-годе хиляди, скоро се струпаха стотици хиляди.
Земята се задъхваше...
Три милиарда през 60-те, шест ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

2018-10-04T08:07:07+03:00 938 2 10

С храна си живял - 3. 🇧🇬

3.
Йоан тръсна глава. Драко разбра – има готов план. Значи утре вечер ще се гощават. Богато – защото никой не знае кога ще е следващото пиршество. Но и никой не знае дали няма да е оставен на мястото на битката. Малцина оцеляваха в подобни експедиции.
Избраните жертви живееха на половин ден път. В м ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

2018-10-03T08:05:11+03:00 844 2 4

С храна си живял - 2. 🇧🇬

2.
Като натъпкаха в зейналите сред косматите лица кухини всичко възможно, хората не се пръснаха. Събраха се пред съда, върху който седеше Йоан, раздвижващ ръката си със свистящата във въздуха палица.
Погледна Драко:
- Е?
Оня показа зъби в нещо като забравено хилене. ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

2018-10-02T08:19:13+03:00 973 2 11

С храна си живял - 1. 🇧🇬

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ!
Не е за слабонервни, стресиращи се, романтици, девици! Проверете предварително да не сте бременни или с нервозни сърца! Не препоръчвам пълни стомаси - лесно се разтоварват! Т.е. - полезно е за отслабващи...
1.
Плъхът беше прекрасен – едър, сочен, ухаещ на храна. Двадесет чифта очи хи ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

2018-10-01T08:37:33+03:00 1K 2 14

По струните на изгубената мелодия-Глави XXX,XXXI 🇧🇬

Глава XXX
Лети не смееше да поглене Виола. Не знаеше как. Не беше сигурна дали когато пътищата на погледите им се кръстосат, няма да ѝ каже всичко. Прибраха се без да си проговорят по пътя.
- Искаш ли чай? Вода?- Лети просто гледаше втурачено в пространството, забила поглед в една точка- Ехоооо! Доб ...

kokolinna

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

2018-10-01T00:23:29+03:00 1K 1

Ежедневието на пилота 🇧🇬

Нямаше нужда да се напрягам – от лежанката се виждаха добре двата големи екрана, а върху тях ясната картина отвън. Да, от известно време образите не бяха много чисти, но затова бях монтирал върху камерите специални лещи за корекция.
Наоколо беше чисто, небето светло, картината красива.
Голям парк, з ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

2018-09-28T08:25:55+03:00 701 2 10

По правилата 🇧🇬

Мончо отвори очи. И веднага грабна сценария, който вакуумната поща беше изсипала точно пред главата му. Отвори и зачете финала…
Уфффффф…
Мощната сутрешна въздишка. Черно на бяло там пишеше: „Мончо маха радостно за довиждане, сяда в луксозната лимузина и заминава за летището. Където го чака частният ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

2018-09-27T08:26:28+03:00 798 2 8

Вещерски вълнения 🇧🇬

Към Вещерското сборище…
Небето беше мрачно. Опушени кълбести облачета профучаваха, размазваха се и се сливаха с графитовата необятност. Луната - щурата сестрица, мътно разпиляваше светлика си през пухестите наноси. Тя профучаваше със замах, разбиваше пухкавите препятствия, завиваше в несигурни пируе ...

LiaNik

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy, Humorous

2018-09-23T22:12:05+03:00 1.1K 6 11

По струните на изгубената мелодия-Гл. XXVIII,XXIX 🇧🇬

Глава XXVIII
“Уважаема госпожо, Вероника!
Както обещах, ще се постарая да изясня доста неща, които вероятно сега са като непрогледна мъгла в умът Ви. Нормално е- все пак истината Ви връхлетя изведнъж- цялата. Вие бяхте последното парченце, което ми липсваше от пъзела на вашето семейство, вашите кръв ...

kokolinna

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

2018-09-23T08:40:59+03:00 977 1

Бягството 🇧🇬

Пролетта дойде. Долината оживя под звуците на птичи песни, съпроводени от весел смях и почти денонощни празненства. Околните хълмове се превърнаха от гигантски купчини сметанов сладолед в развълнувано море във всички цветове на дъгата.
Целият месец март бе безкраен, нестихващ купон. Непрестанно полу ...

Eowyn_Kenobi

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2018-09-17T14:12:24+03:00 1.5K 1

Цикъл "Пилешки неистории." - 3 🇧🇬

3.
За това как малкото камъче обръща нещата
или какъв е светът на младата кокошчица, когато петелът се мисли за куче
„Ревността винаги гледа с далекоглед, който прави малките предмети големи, джуджетата – гиганти, подозренията – истини.”
Мигел де Сервантес ...

LiaNik

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy, Others

2018-09-17T02:10:09+03:00 967 3 9

Последното преобразуване 🇧🇬

Вратата на тронната зала се отвори.
- Намерих те, Астър! – извика неканеният гост, облечен в черна роба с качулка, която прикрива лицето му.
- О, дойде по-рано, отколкото очаквах. Не успях да подготвя посрещане, каквото заслужаваш. – отговори благородникът, който седеше на своя златен трон.
- Тази т ...

Адриан

Prose » Science fiction & fantasy, Others

2018-09-11T22:31:45+03:00 922

Последна спирка- лудостта 🇧🇬

Като че ли мина цяла вечност, откакто се отказах от работата си като кондуктор в автобус. Сега съм редактор и прекарвам работните дни в топъл, уютен кабинет. Но всяка зима, още щом падне първият сняг, се връщам към онова толкова... неестествено преживяване. Спомените ми от тогава се усещат така, сяк ...

ХристоЛ

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2018-09-09T21:47:42+03:00 1.1K 6

Лидерът - глава 18 🇧🇬

Глава 18
Пътувахме към базата, като Виктория преди това се обади за да ги предупреди да събират багажите, след това се возеше мълчаливо, замислена и загледана през прозореца. Слънцето скоро спря да пече, затиснато зад облаците. Виктория държеше прозореца си отворен и оставаше вятърът да я духа по ли ...

ZyPetrov

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

2018-09-08T02:07:32+03:00 1.1K 1

По струните на изгубената мелодия-Глави XXVI,XXVII 🇧🇬

Глава XXVI
Влезе в стаята и седна. Дългият ден я беше поизморил, но беше спокойна. Отвори чекмеджето. И това, което намери вътре я накара да си спомни, че иска да отвори онази мистериозна заключена стая. Имаше вече двете половини, но нещо липсваше, защото както и да ги доближаваше, те никак не си па ...

kokolinna

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

2018-09-02T21:29:37+03:00 1K 1

Фетишът на 18 годишна ( Част 9 ) 🇧🇬

Наближаваше девет часа вечерта. Тръгнах към магазина, за да се видя с Дерек. Когато стигнах там се бяха събрали няколко коли. Едната от тях беше на Дерек. Приближих към нея, а вътре имаше неочаквана изненада. Натали беше на задната седалка, с Кевин - братът на Дерек. Усетих как стомаха ми се сви. Ка ...

pamitam

Prose » Short stories, Novellas and novels, Science fiction & fantasy, Erotic

2018-09-01T08:21:36+03:00 1.2K

Песента на стършела - продължение на I глава 🇧🇬

***
- Отрови ли са я? – с причудлив глас каза Ферхарес.
- Така смятаме. Няма друго обяснение. – отвърна лечителят.
- Свободен сте. И помнете – все едно не сте идвали тук.
- Разбрано. Без повече приказки лекарят напусна покоите на Зофия. Ферхарес стоеше до прозореца и наблюдаваше болната. Беше умисле ...

Nevium

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

2018-08-31T18:43:00+03:00 832 4

Лидерът - глава 17 🇧🇬

Глава 17
Виктория ме гледаше дълго време мълчаливо, докато аз я умолявах с очи да ми разкаже. Виждах цялата тежест, което това й причиняваше. И трябваше да знам. Изненадващо, Виктория пристъпи към мен и ме прегърна, отпускайки главата си на рамото ми. Аз застинах, не очаквайки това, неспособен да се ...

ZyPetrov

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

2018-08-31T17:18:28+03:00 998 1 1

Въздействие от ада (2-ра част) 🇧🇬

Въздействие от ада (2-ра част)
Ужаси
***
По-късно реших да сляза при родителите ми и да им споделя за обажданията. Долу майка готвеше кавърма и стаята ухаеше апетитно, а на дивана татко четеше вестник.
- Добър вечер – майка се усмихна с леко пресилена усмивка. ...

donkooooo

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

2018-08-31T11:40:04+03:00 2K 4 8

Фетишът на 18 годишна ( Част 8) 🇧🇬

Дойде и краят на учебната година. Дванадесетокласниците завършваха. На изпитите трябваше да представят различни видове текстил. Толкова беше топло на вън. В тези горещини не беше нито за излизане, нито за изпитване. И най-малко за изпит по текстил от животински произход. Според Едора, вълната от овц ...

pamitam

Prose » Short stories, Novellas and novels, Science fiction & fantasy, Erotic

2018-08-28T23:42:02+03:00 1.4K

Броня от сребро 🇧🇬

Броня от сребро
Стъпваше бавно и тихо. Тревата гъделичкаше босите ѝ крака. Сумракът притъпяваше природните цветове. Усети се полъх. Усили се и сякаш вятърът ѝ прошепна:
- Бягай! Бягай бързо!- тя се уплаши. Започна да се озърта, но нямаше никой, беше сама в сивата тишина. Гласът се усили:
- Бягай! Бя ...

kokolinna

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2018-08-25T22:09:05+03:00 1.9K 5 11

Цикъл „Пилешки неистории” - 2 🇧🇬

2.
За това как не се „случват” мечтите, или
цапаници и краски по ново изникналото оперение
"Да простиш не значи да кажеш "прощавам ти", а да изтръгнеш от сърцето си болката и яда към обидилия те." Лев Толстой
"Най-красивият подарък е прошката." Майка Тереза ...

LiaNik

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy, Others

2018-08-25T21:32:01+03:00 1K 4 16

Лидерът - глава 16 🇧🇬

Глава 16
Не чаках дълго, преди вратата на стаята да се отвори и Ангел да влезе.
-Време е за речта ви, господин Петров – каза той – готов ли сте?
Изведнъж с ужас осъзнах, че напълно бях забравил да прочета повторно речта. Мислите ми се обсебваха от мисълта за снимката, която сега бе в джоба на сивото ...

ZyPetrov

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

2018-08-23T19:59:44+03:00 1.1K 1 1

По струните на изгубената мелодия-Глави XXIV, XXV 🇧🇬

Глава XXIV
Едва дочака да се развидели и изхвърча навън. Тичаше бързо- тичаше така, сякаш трябваше да хване нещо... да го хване навреме.
- Как си, Капри?
Беше неузнаваема- топло кестенява, къса кестенова коса, кристално зелени очи и топла усмивка. Да, имаше уморен вид, но от снощния... от него нямаш ...

kokolinna

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

2018-08-19T22:41:05+03:00 948 1

Цикъл "Пилешки неистории." - 1 🇧🇬

Мисловни разговори с пилешки яйца,
или мълчаливи писма, изрисувани с „кокоши” пух.
1.
* „Никой не става другарче на кокошка,
ако може да стане неин петел!...” ...

LiaNik

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy, Humorous, Others

2018-08-19T16:27:28+03:00 1.1K 8 13

Що за Змей (Дъжд) 🇧🇬

Тук, където в безбрежната тъмнина на вселената се носят по пътищата си безброй планети, има една мъничка луна. Малка, гола и суха, осеяна с кратери, тя е луната на един свят.
Светът не е голям, но е покрит с гора.
А на места гората отстъпва място на реки, езера, морета.
Когато полетиш над този свят, ...

Solas

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy, Stories for children, Others

2018-08-19T16:17:41+03:00 1.9K 6 7

Лидерът - глава 15 🇧🇬

Глава 15
Жегата ме мъчеше, убиваше ме, затова се въртях в леглото, опитвайки се да я потуша. Жаждата беше ужасна, причиняваше непоносима болка в гърлото ми. Пречеше ми да дишам нормално.
-Ще я убия!! Ще я убия!! – извиках гневно. В стаята беше непрогледно тъмно и тихо. Не можех да спра да се потя. О ...

ZyPetrov

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

2018-08-16T22:22:48+03:00 1.1K 3

Що за Змей 🇧🇬

Някъде в безбрежното пространство, сред милиардите вселени, изпълнени с галактики, побрали в себе си слънца и планети, комети, плуващи в пространството скални късове и звезден прах, съществуват никому неизвестен брой светове, населени с живот в невъзможни за въображението форми и цветове.
В една от ...

Solas

Prose » Short stories, Novellas and novels, Science fiction & fantasy, Others

2018-08-16T09:33:30+03:00 1.3K 5 6

Електричен заряд (глава 1) 🇧🇬

Идваше ѝ да наругае всеки един човек в този проклет автобус, но това нямаше да бъде морално от нейна страна. Пък и кой би обърнал внимание на няколко груби думи, които най-вероятно щяха да останат заглушени от десетките разговори, носещи се в това тясно пространство?
Лектра се измъкна от пренаселе ...

Vmarch

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

2018-08-16T08:24:28+03:00 688

Заличители 🇧🇬

Дълбоко в необозримото или там, където никой не гледа има един друг Свят, друго „Да!” и „ Не!”, друго нереално проявление на „Случва се!”. Друга душевна земя съществува в Нищото, което очите не виждат, но сърцата усещат – мека, мила и прегръщаща е тя, но…и там има и тъмнина, и светлина, и сивота на ...

LiaNik

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2018-08-14T21:59:31+03:00 996 6 8

Електричен заряд 🇧🇬

АНОТАЦИЯ
Едно убийство и множество електрони.
Лектра открива майка си мъртва в апартамента им. Всички улики водят следователите до извода, че е била убита, но на местопрестъплението няма нито кръв, нито следи от наранявания или отравяне. Само електрични заряди.
Електроните, които непрестанно текат п ...

Vmarch

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

2018-08-12T21:44:38+03:00 878 1

В градината на Цветните орисници . -2 🇧🇬

Екип ”М.И.С.” – „Мисия Спасение –„ Отървете ме от нея!”
Трите ориснички - Мимоза, Ирис и Слънчоглед си се веселяха така, както те си знаеха, всяко денонощие в нашата цветна градинка. Хубаво беше бодилската ми глава да се поклаща в такт със смеха им. Хубавици! Пълнят ми стеблото с едни сладки сокове ...

LiaNik

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy, Humorous

2018-08-12T18:03:12+03:00 873 5 11

По струните на изгубената мелодия-Глави XXII,XXIII 🇧🇬

Глава XXII
Рейнс се доближи до нея.
- И за нея ли знаеш, за стаята?
- Само тази врата винаги стои заключена. Попитах Роберта за нея- разказа ми малко, но достатъчно, за да разбера колко специална е тя за теб. Попита какво искам... отключи вратата, отвори стаята- той въздъхна.
- Не мога, Капри, все о ...

kokolinna

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

2018-08-12T16:17:01+03:00 941 1