– МОЛЯ? Я ПОВТОРИ?
– Ами… Ваше Адско Величие… Ами те… такова… синдикат… за правото на достоен труд на свръхестествените създания. И… такова… ами… синдикатът организира стачка…
– СТАЧКА?
– Да, стачка…
– СТАЧКА! ...
Марийка гледа метеори; Иванчо има метеоризъм.
Аз съм си аз - не ми пука за вас!
ВиК тече, не се променя.
Панталон по-дълъг става (щом ръст се скъсява).
Софийските гарови перони пасваха по равнище и отстояние с вагонните стъпала. След последния ремонт вече са травмиращо опасни: снижени и отдалечени. ...
Отново ме нападнаха мисли за Дафни, какво й стана та не се обажда, обидих ли я с нещо.
Събота е. Ще ида в бистрото, може да е там , ще я изненадам приятно.
Посрещна ми госпожицата-сервитьорка
- О, закъсняхте, преди 15 минути вашата кирия и американеца бяха тук и заминаха някъде. Какво да бъде кафето ...
Предговор:
Не знам, защо искам да споделям нещо, което е твърде лично. Сигурно отговорът ще изплува в мен по някое време. За пътувне на стоп едва ли ще говоря, по-скоро исках да се обознача по някакъв начин, но иначе-пътувал съм настоп. Нямам никакви претенции за художествена стойност, пиша фрагмент ...
Победата на Тръмп е печален край за редица влиятелни фигури в Америка, а също и в Европа. Всеки нов владетел сменя изцяло антуража. Ще видим как като кегли ще паднат Макрон, Шолц, Урсулка фон дер Лайнен и пр. Нашите ПП-та ще изпаднат в голяма немилост пред следващия посланик на САЩ у нас. Синчето на ...
В таверната все още беше необичайно тихо, когато двамата влязоха. Музикантите от оркестъра настройваха инструментите и обсъждаха нещо с певеца. Само три или четири маси бяха заети в градината. Вътре атмосферата не му се стори особено приятна. Освен че бе наситена с миризма на мазе, навсякъде по стен ...
Стреснах се като ги видях. Бяха подпрени под ъгъл на стената и ходилата им се набиваха в очи. Въпреки модните си спортни облекла, бяха боси!
Отдавна си мечтаех за нещо, което да осмисли живота ми. Да имам кауза като Грета или Бриджитката. И ето - щях да се посветя на опазване правата на манекените!
...
Заехме онази поза прелюдия към нещо по-съществено. Погалих копринения халат, единият му край се поотвори и показа бялата кожа на бедрото й, ослепително бяло.
Зарових устни в гърдите й. Тя отново понамести таза си в скута ми. Нещото ми усещаше топлината, ръката ми потърси от къде идва. Кирия Дафни ле ...
Те живееха в хоспис, останали сами в живота , всеки понесъл болката си. Бяха странна общност със своите предпочитания и малки радости.Той бе художник. Годините и болежките го бяха смалили Под нахлупената барета бляскаха очила - лупи, а в стола тялото му сякаш го нямаше. Замислен дълбоко със скицник ...
В далечна земя, скрита зад мъгливи планини и древни гори, се простираше кралството на Елдора. В това кралство живееха същества от всякакъв вид - елфи, джуджета, дракони и магьосници. В центъра на Елдора се издигаше величествен замък, където управляваше кралица Лиана, известна със своята мъдрост и сп ...
Попривършвах работата в градината на кирия Дафни и кириос Мицо. Погледнах свършената работа, чак на мен ми хареса, може би защото слънчевите лъчи си играеха с капчиците вода по окосената трева, проблясваха по тях разноцветно. Мирис на прясно полята трева и почва, въздъхнах замечтано, погледнах скриш ...
Това е един наистина интересен въпрос. Вече имаше негър президент и това бе Обама. Но ромка досега не е ставала стопанка на Белия дом. Звучи интригуващо - ромка в Белия дом. При това приблизително равновесие на силите между големия бял Баща Д.Т. и Камала Харис, изборите в САЩ щяха да бъдат мигновено ...
Ежедневки 122
1. Маскирах се, като мафиот... и станах уважаван бизнесмен в България...
2. Звездите не ми говорят... слушат ме...
3. Имам всичко, което нямам... в мечтите си...
4. Богат съм и имам хобита... ако бях беден, щяха да са диагнози... ...
Тя гледаше кървавия залез зад хълма. Дърветата като мрачни стражи, протягаха ръце към помръкналото небе. Хълбоците ѝ се повдигаха бавно и ритмично. С всяко вдишване настъпващата нощ нахлуваше в дробовете ѝ. Хладният въздух лекуваше нараненото ѝ сърце. Чудовището се събуждаше в сърцето ѝ. Още един дъ ...
Ние и вие, аз и ти. Без очаквания, или поне не съвсем. Не трябва да има много значение кой съм аз и кой си ти, това тук е нещо самостоятелно, но и доста зависимо. И от мен, и от теб. Кога го четеш, някой може би ти го чете, а ти само слушаш, не съдиш.
Виж при мен е друго, аз не мога да променя момен ...
– К`во се хилиш бе, дребен масов убиецо? А-а-а, не! Хич не ми се умилквай! Въобще не съм в настроение за котешките ти номера!
Аделина внимателно побутна топлата топчица мъркаща нежност, отъркваща се усърдно в краката ѝ и привидно сърдито обърна гръб на самоуверения риж мъжкар. Разбира се, всички ней ...
Събудих се в слабо осветена, задушна хотелска стая в сърцето на Ню Йорк. Място, което те кара да съжаляваш в момента, в който се регистрираш. Леглото изскърца под мен, главата ми тежеше, сякаш плувах в мъгла. Как попаднах тук? Напрегнах мозъка си, опитвайки се да си спомня. Тогава ми просветна - ТЯ. ...
Спирам на бензиностанцията в 11 вечерта. Излизам от колата и се оглеждам - няма кой да ме обслужи. Зад стъклената витрина се вижда женска фигура, която гледа към мен. Наблюдава, дали няма да запаля и да си тръгна, без да платя горивото.
Зареждам и се запътвам към касата. Виждам надпис "нощна каса 22 ...
„Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Галатяни 2:20). Изключителен стих, който задава един много важен въпрос, а именно – какво всъщност пре ...
Ежедневки 120
1. Маскирах се, като девственост... но маската ми не издържа и ден...
2. Нямам акъл... но имам гениални мисли...
3. Разкрих се напълно... но си запазих тайните...
4. Разнообразих си сексуалния живот... откъм мечти... ...
Повод за написването на този материал ми даде един текст на наш колега по перо, поместен на линк:
Изкуствена истерика - журналистика: Фейлетони от Коруба (Слав Коруба)
визиращ бъдещето на изкуствения интелект. Под него дадох следния коментар:
Хубаво е да се разсъждава върху изкуствения интелект. Как ...
4.
Макар и вече пораснала, не забравих баба и дядо. Често ходех в дома на щастливото ми отминало детство. Спомням си… една зима, по времето, когато имаше истински русенски зими – цяла нощ беше валяло и фучало, а снегът се издигаше повече от метър. Още по тъмни доби се закахърих аз, какво ли правят б ...
На село
Един немирен слънчев лъч се промуши между щорите, плъзна се по нослето на Габи, докосна бузките ѝ, и се опита да повдигне затворените ѝ клепачи. Момиченцето потърка с юмруче сънено очи, завъртя се на другата страна и продължи да спи. Слънчевият лъч обаче, тъй като му се играеше,се прехвърли ...
Света́ сълза
Като застинало бе времето зад високите зидове на светата обител, потънала в упойващия аромат на билки и смола. Единствено бълбукането на манастирската чешма нарушаваше този мир, дарявайки живителната си благодат на неколцината монахини. Играеха слънчевите зайчета в зеленясалото ѝ гърло, ...
В една студена, октомврийска утрин, когато още мъглата по шосето не се беше вдигнала, редник Станислав пътуваше с хондата си за града. Имаше час за зъболекар и все още разсъждаваше как да постъпи при така развилата се ситуация. В себе си все така нищо не бе решил. Спомни си как през отминалите дни, ...
Мъжът е наистинал яко и жената загрижено казва.
- Скъпи, трябва здраво да се изпотиш, за да излезе настинката...
Мъжът става и гълта на екс 3 виагри.
- Какво направи бе, глупако, как ще ти помогне т'ва бе, свиня развратна?...
- Море, като видиш след 5 часа, колко пот тече от мен, сама ще разбереш... ...
Не, информационите огледала нямат нищо общо с работите на Козирев. Тях ги използват на Сириус, за да произвеждат нова информация. Ако огледаме в едно обикновено огледало несиметричен плосък предмет, то съвкупността от него и образа му ражда ново образувание, което е симетрично. Оглеждайки това ново ...
Българска (предизборна) тройка (без еротичен подтекст)
🇧🇬
1. В България Културата е истинска кралица - има си собствен дворец (НДК) и никаква не се явява сред простолюдието...
2. Българският език непрекъснато се обогатява с чуждици, от което всъщност обаче де факто, се получава обратният ефект.
3. Българският политик е, като всеки друг политик, но средата ...
Приключенията на малката Блу, щъркела и магията на гората
🇧🇬
Един топъл следобед, когато слънцето галеше листата като майчина ръка, а въздухът дъхтеше на дива самодивска трева, малката Блу се разхождаше край езерото с искрица приключенски копнеж в очите. Над водната повърхност, където небето се отразяваше като безкраен син велур, Блу забеляза странна и вълшеб ...
Камък камък избива!
Бели пари за черни избори!
Кел файда от богат речник, като политкоректността и толерантността са ми бедни 🙄
Мечтите са капан за бегълци;
- Жената най се ядосва като не ѝ противореча. Добре, че не може да чете мисли! ...
3.
Нишката на спомените ми се губи, как и защо, след много години митарства из градове и паланки по поречието на реката, баба и дядо се установили в Русе завинаги. Навярно градът е успял да ги приласкае и благодушно е разтворил обятията си за тях… Може би тук са съзрели онази искрица надежда, която ...
Очепрекарвам си Фейсбука и постоянно попадам на много люти приказки. В един пост попадам на следния текст:
'BRICS е чудесен пример за негодници, неудачници и долнопробни хора, които се обединяват срещу успешните и умните, за да изглежда, че количеството е по-важно от качеството. Но диваците и варвар ...
Ето как стоят нещата: възрастните никога няма да ти кажат „Липсваш ми.“ Няма да ти пратят съобщение с емоджи сърце. Вместо това ще ти кажат: „Ела, набрах ябълки за теб.“ Или: „Имам нещо за теб, вземи го, когато можеш.“
А ние? Ние не разбираме. Пренебрегваме ги. Имаме всичко, нали? Не ни трябват ябъл ...
Има едно райско кътче на земята. На него планините с плещи допрели са небето, равнините са като тепсия, морето е с лазурен бряг, а реките, с язовири малки и големи по тях, извиват тела по него във всички посоки на света.
На тази земя е покълнало нашето семе българско и четиринадесет века е обгрижва ...
---
**Сцена**: Малкото момиче Блу седи на стара, износена пейка, краката ѝ висят над меката земя, а между пръстите ѝ нежно се върти пухкаво глухарче. Тихо към нея пристъпва старец с побеляла коса и лице, набраздено като древна карта. Той сяда до нея, и двамата мълчат за миг, докато...
**Блу** *(глед ...