На Руми Николова
Мълчи ми се. Така страшно ми се мълчи, че искам да съм се родил ням. За какво ми е тази уста, като никой не ме чува? Затова от два месеца дума не съм обелил – само клатя глава, а пък другите, ако щат, да ме разбират.
Тук съм вече от година и нещо. Казват му Дом за изоставени деца, а ...

Знам какво видях. И съм сигурен, че всичко стана точно така, както съм сигурен, че виждам и теб в момента. Но ако кажеш на някой, ако ми довлечеш полиция или от ония нахални журналя, ще отрека всичко, даже и това, че изобщо съм те виждал, разбираш ли ме?
Познавам мъжа ти, откак се помня – къщите ни ...

– Била ли си влюбена?
– Стига, бе! Че кой не е бил?! – киска се Надето и продължава да ми разказва за сестра си, която от две седмици бере ягоди някъде на майната си в Англия, а аз се правя, че я слушам. Гъска! Много важно, че сестра ù бачка в Англия. Притрябвали са ми лигавите ù ягоди! Но вървя с н ...

Казват, че момчетата приличали на майките си. Нестор приличаше на хубавата Деспина само по сините очи и пъргавата походка. Растеше бързо, стана висок и едър и отрано пролича дивото му семе. Започна здравата да бие децата още щом проходи. В детската градина редовно стоеше наказан – с вдигнати ръце до ...

- Не си играй с огъня, Деспино! - старата ръчкаше чушките с ръжена и не спираше да мърмори. - Не се ли налюбихте, не се ли наситихте, стига си ни срамила пред цялото село!
Деспина си търка петите на чешмата и хич не ù е до мърморенето на майка ù. Тоя монолог се повтаряше всеки път, когато получеше н ...

Поне десет минути мълчание...
Поне десет минути любов.
Поне десет минути с детето си.
Поне десет минути със теб...
Поне малко със твоето чувстване. ...

Защото си художник
Човек навярно си и ти! Опитах от кръвта ти.
Усетих страст, изгарящ плам, кипеше нелогично.
Изплаших се и онемях. Вървеше по земята
и стъпките ти бяха кал, но хранеше поличба. ...

Захвърлило последната си риза,
полето се протяга и нехае,
че есента по вените му слиза
и паяжини гонят се в безкрая.
А вятърът надува обли бузи ...

Рисувам ги набързо и наивно,
скицирам ги с молив – и само толкоз.
Защото нямам време за картина.
И скъпо ми излиза всяка волност.
Контури, силуети, бързи крачки, ...

Душата ми изстива - празен храм
с изтъркан под от колене във рани.
Вратата хлопна, нещо я подпря
и то ми заприлича на страха ми.
И то ме афореса да мълча, ...

Всичко тука ми говори
===================
Всичко тука ми говори – буболечки и треви.
Облаче да се отвори и сълза ще прокърви.
Вълците са ми другари, а звездите са очи. ...

Дъждът се отронва от левия ъгъл на дните ни,
в душата ни страници тихо прогизват от влага.
Светът отсънува маршрути с тревога преситени,
а някой неверник последния изход отлага.
Жълтиците – време нехайно в прахта – разпилени са. ...

Пометнах,
спъната в сянката на възмрачна немилост.
Абортира спонтанно душата ми.
Не можа да износи плода
на свойте големи, невъзможни любови! ...

Сънувах, че небето ми се рони.
И падаха, и падаха звезди.
А покрай мен препускаха сезоните,
прегазваха последните мечти.
Но няма кой съня да разгадае, ...

Не те намерих, Господи, в небето –
завръщам се сама след всеки полет.
Дали не си зад прашните пердета –
съвсем до мен?... За всяка луда пролет
помолих те за прошка. Ти къде си? ...

Не ме избра. Аз просто ти се случих.
Без каталог, без мостра, произволно.
От щъркел сляп, мечтан вързоп получи,
а аз бях вътре, свит недоброволно.
И ме позна първично, непонятно ...

Някой ден ще дойда при теб, с мисълта да остана,
ти ще отвориш с усмивка, ще сложиш кафето да ври,
ще бъде ноември – утрин мъглива и тайнствено ранна...
Ще дойда с дъжда, който в твоите гъсти ресници блести,
мълчаливо ще седна – до прозореца изгревно светъл, ...

Пасторално
==========
Върбите плакнат своите коси
в зеленото сърце на жабуняка.
Под пазвата им, няколко кози, ...

Ако се превърнеш само в тишина,
която броди като призрак нощем,
а аз окажа се съвсем, съвсем сама,
като осъдена в безлюден остров,
тръгни си и за миг не се обръщай. ...

Далеч зад гърба ми е китната гара,
перонът с готови да тръгнат мечти,
където крадец на посоки, коварно,
света преобърнал – стрелките смени.
Коловози безименни следвам полека, ...

Наградата за обич беше смърт.
Сърцето ми на атоми се пръсна.
Останах по душа без плът.
Една такава тиха и невръстна.
Удари в мен последният звънец ...