Ако само се обадиш
Ако само се обадиш,
ще те завия с облак от глухарчета,
заченат там,
където жълтурчетата никнат бързо, ...

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче –
раздира гърдите ù вой на вълчица.
От вчера съм малкото свито сираче,
но вкъщи ще нося все само шестици.
Снегът съвършен е, небето е сляпо – ...

Eто и най-новата ни песен :)
Вокал и барабани: Zoran Garlick
Китари: Мартин Генчев
Бас китара: Simeon Nikolov
Вокал: Alex Kleckin ...

Липсваш ми, липсваш ми... Чу ли?
Пропаст ми зейна в душата.
Дълги и страшни минути
нямо кръжат в циферблата.
Няма те, няма... Къде си? ...

Навярно за последно днес ти пиша...
Не ми се пише вече. Вече не.
Но няма как да спра да те обичам.
Не и до края на света. Поне.
Но ти го знаеш и така. И ти е ясно, ...

Вечерта се гримира,
сложи сенки в пастел
от седефа на улични лампи.
И тъгата прибра
в сериала, заснел ...

Михаил Анищенко (09.11.1950–24.11.2012, Шелехмет) — руски поет, прозаик
ХУБАВО
Червенушки и чинки, и врани,
буйни треви и свещенна гора,
как е хубаво всеки по равно ...

Не съм край реката уханното цвете,
не съм на гората върбата зелена,
но в бурята вихър косите ми сплете,
показа ми как като повей да стѐна.
Понеже на глътки те грабя – до суша, ...

Тя прилича на циганско лято
с топлинката, която ни носи,
идва тихо и радва душата,
не задава излишни въпроси...
Отшумели са бурните страсти, ...

Дядо Йоцо! Погледай тъдява!
И за поздрав тояжка вдигни!
Тази цъфнала наша държава
в тези гърбави мартенски дни.
Като трепетен глас на прогреса ...

Измислен филм. Актьори от хартия.
Жив смях струи от мъртвия екран.
Сковава бутафорната стихия
герои от безименен роман.
Любов и грях. Танцуват булевардите ...

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ги на гръб до пътя и ги изсипвахме в камионетките. От там гроздето отпътуваше към избата. А ние, сезонните работници, поемахме обратно по стръмния хълм нагоре. Напеченият от августовското слънце южен ...

Помня те
по ръждивото след сълзите
или по горчивото след глътката вино,
по тишината на неделното утро,
или по празното място по време на вечерното кино. ...

Питаш, защо съм угрижен.
Не мога да те утеша.
Далеко виждам - добро не виждам.
Затова си мълча.
Не искам в очите ти страх и тревога ...

Защо ме караш да поглеждам
небето час по час?
Събирам облаците в мрежа,
измислям си компас...
На север вече е студено, ...

Вселена
Ще ми върнеш назад тихо времето,
ще седим на бордюра прегърнати,
а градът, ноемврийски и земен,
ще подхвърля към нас недомлъвки. ...

Иван, Димитър, Георги или Петър –
във стадото овцете са различни*,
и има две страни всяка монета –
един те мрази, другият – обича.
По пътя към доброто тръни раснат. ...

В дома на мама – времето е спряло...
Часовникът отмерва... тишина.
А пукнато, старинно огледало –
поглъща... светлината на деня.
Завесите са спуснати. И плътни. ...

Ще кажа, че отивам надалече.
А ти ще ми повярваш, ще въздъхнеш.
Ще тръгна. После всяка божа вечер
душата ти ще иска да ме върне.
Престъпник съм, защото те оставям. ...

Жестоко
Омръзнаха ми
всички сухи докове.
Прибраните платна
ме отегчават. ...

Всяка крачка към твоята стая
е поредна частица умиране.
Празна вече e. Пуста е, зная...
По стените тъга е бродирана.
Сутрин плахо вратата отварям ...

Последни гости
Тази нощ изгубихме земята.
Останаха да светят белите ù кости.
Дърветата ги няма, няма я тревата,
с теб ще бъдем последните ù гости. ...

Виж, не се забравя ей така
любов, която много ти е дала.
Която ти е вземала съня,
която за ръка те е държала.
Която те е вдигала и над ...

Имам покрив, храна и каишка на шията.
Всяко кътче от двора познавам...
(Докъдето допуска и стига синджирът ми.)
Любовта е
измислена тайна... ...

Опитах да рисувам
по кожата ти бяла.
Да те откривам бавно
сред палитра ласки.
Цяла. ...