Адриан
274 el resultado
З16. Мнозина могат да кажат „Не ми се живее”. Не всеки обаче може да каже: „Ще се боря”.
317. Какво следва щом сърцето ти вече го няма? Продължаваш да живееш, или просто съществуваш?
318. Обичай, за да се докоснеш до светлината...
319. Слънцето дава светлина, но луната дава чувството за безсилие.
32 ...
317. Какво следва щом сърцето ти вече го няма? Продължаваш да живееш, или просто съществуваш?
318. Обичай, за да се докоснеш до светлината...
319. Слънцето дава светлина, но луната дава чувството за безсилие.
32 ...
572
2
2
310. Тишината може да ни обясни всичко, стига да желаем да се вслушаме в нея.
311. Когато всичко изглежда изгубено... всъщност е спечелено най-важното, поуката.
312. Няма смъртоносни рани. Има смъртоносни удари.
313. Никой не знае колко е голяма вселената, но мнозина от нас знаят мащабите на човешка ...
311. Когато всичко изглежда изгубено... всъщност е спечелено най-важното, поуката.
312. Няма смъртоносни рани. Има смъртоносни удари.
313. Никой не знае колко е голяма вселената, но мнозина от нас знаят мащабите на човешка ...
530
1
304. Казват, че имам лошия навик да депресирам. Понякога си мисля, че са прави.
305. Никой не е напълно сам, защото Бог е във всеки един от нас.
306. Правосъдието често се възцарява в онзи съд, в който няма съдия и адвокати.
307. Искаш да върнеш времето назад, а дори не знаеш в кое време си ти...
30 ...
305. Никой не е напълно сам, защото Бог е във всеки един от нас.
306. Правосъдието често се възцарява в онзи съд, в който няма съдия и адвокати.
307. Искаш да върнеш времето назад, а дори не знаеш в кое време си ти...
30 ...
509
1
2
299. Човешката душа е като звезда... Може да свети до безкрая на светà.
300. Ако докоснеш слънцето ще се превърнеш в пепел. Ако попаднеш на невъзможна любов... също.
301. Всеки може да види кървавата луна, но само избраните могат да видят окървавената душа.
302. По-лесно е да прегърнеш слънцето, отк ...
300. Ако докоснеш слънцето ще се превърнеш в пепел. Ако попаднеш на невъзможна любов... също.
301. Всеки може да види кървавата луна, но само избраните могат да видят окървавената душа.
302. По-лесно е да прегърнеш слънцето, отк ...
635
292. Любовта съществува, но тя се губи сред облаците на днешното безразличие.
293. Избирайте мъдро, защото някои решения са цял живот.
294. Не плачи за това, което вече е изгубено. Усмихни се за това, което тепърва предстои.
295. Никой не може да спре бурята, но бурята може да спре всеки.
296. Залез ...
293. Избирайте мъдро, защото някои решения са цял живот.
294. Не плачи за това, което вече е изгубено. Усмихни се за това, което тепърва предстои.
295. Никой не може да спре бурята, но бурята може да спре всеки.
296. Залез ...
511
Ти мислиш,
че всичко
приключи...
ти мислиш,
че днес ...
че всичко
приключи...
ти мислиш,
че днес ...
388
1
1
Неотдавна, докато се прибирах след нелек ден, прекаран в университета, имах щастието (случайно) да срещна една (своя) колежка от по-горен курс, с която (неведнъж) сме имали съвместни лекции. След кратка размяна на поздрави, ние (вкупом) се запътихме към ЖП гарата на града, който носи вече позабравен ...
716
1
1
Здравей, Н. !
Трудно ми е да намеря думи, с които да опиша радостта си за това, че реших да участвам в конкурса. Не зная за другите, но аз имам чувството, че вече спечелих, защото успях да срещна приятели.
Аз силно се съмнявам, че съществува сила, способна да заличи спомените ми от това мероприятие. ...
Трудно ми е да намеря думи, с които да опиша радостта си за това, че реших да участвам в конкурса. Не зная за другите, но аз имам чувството, че вече спечелих, защото успях да срещна приятели.
Аз силно се съмнявам, че съществува сила, способна да заличи спомените ми от това мероприятие. ...
673
На Б.
Не чувствам аз никаква болка...
понеже си нямам сърце...
аз имам в гърдите си дупка...
ударен бях някога с меч... ...
Не чувствам аз никаква болка...
понеже си нямам сърце...
аз имам в гърдите си дупка...
ударен бях някога с меч... ...
346
1
Очите ти (нощем) сънувах...
очи не, а (ярки) звезди...
да бъдеш до мене бленувах...
от здрач та до (ранни) зорѝ...
Жадувах (с ръце) да те хвана... ...
очи не, а (ярки) звезди...
да бъдеш до мене бленувах...
от здрач та до (ранни) зорѝ...
Жадувах (с ръце) да те хвана... ...
419
1
Потъвах в морето бездънно,
загледан в небесната шир,
в лъчите на жаркото слънце,
издигнато в своя зенит.
Полека аз губех дъхà си... ...
загледан в небесната шир,
в лъчите на жаркото слънце,
издигнато в своя зенит.
Полека аз губех дъхà си... ...
535
1
Аз виждах в небето безкрайно
как някаква птица летѝ,
не гарван (от мрака по-черен),
а птица от ярки лъчи.
По-светла от жаркото слънце, ...
как някаква птица летѝ,
не гарван (от мрака по-черен),
а птица от ярки лъчи.
По-светла от жаркото слънце, ...
585
3
Намушкай ме право в сърцето...
разпни ме (щом искаш) на кръст...
на кладата ти изгори ме...
набий ме на пагубен кол...
но знай, че аз пак ще живея... ...
разпни ме (щом искаш) на кръст...
на кладата ти изгори ме...
набий ме на пагубен кол...
но знай, че аз пак ще живея... ...
488
4
Ти в черната бездна пропадна...
аз плаках със сълзи от кръв,
защото бях просто
безсилен
(защото изпуснах те там)...
аз плаках със сълзи от кръв,
защото бях просто
безсилен
(защото изпуснах те там)...
483
1
Все още стремглаво препускаш
по пътя безкраен напред.
Все още в ръцете си стискаш
тракийски, стоманений меч.
Все още се бориш със злото, ...
по пътя безкраен напред.
Все още в ръцете си стискаш
тракийски, стоманений меч.
Все още се бориш със злото, ...
332
1
О, Боже всесилни,
Ти който си в мене,
прати ми прозрение
ярко, горящо.
То нека огрее ...
Ти който си в мене,
прати ми прозрение
ярко, горящо.
То нека огрее ...
876
2
Към тебе се движа полека
с усмивка (от истински лед)...
В двубоя успях да те скърша...
приключено вече е с теб...
Към мене запращаш куршуми ...
с усмивка (от истински лед)...
В двубоя успях да те скърша...
приключено вече е с теб...
Към мене запращаш куршуми ...
349
1
Ти мислиш, че аз се страхувам,
че скършен ще падна пред теб,
че имам какво да загубя,
че аз съм безсилен плебей.
Жестоки са тия заблуди, ...
че скършен ще падна пред теб,
че имам какво да загубя,
че аз съм безсилен плебей.
Жестоки са тия заблуди, ...
327
Зад своята маска лицето си крия
( незнаен се скитам в градà ).
След мен се обръща и гледа ме злобно
невежата сива тълпа.
В очите ѝ аз съм нелепа издънка ...
( незнаен се скитам в градà ).
След мен се обръща и гледа ме злобно
невежата сива тълпа.
В очите ѝ аз съм нелепа издънка ...
389
Всуе ти копнееш да падна,
всуе ти се мислиш за бог.
Всуе ти жадуваш победа,
когато очаква те смърт.
Ти знай, че съм войнствен тракиец ...
всуе ти се мислиш за бог.
Всуе ти жадуваш победа,
когато очаква те смърт.
Ти знай, че съм войнствен тракиец ...
342
1
На 17.09.2017г. се навършват 595 години от смъртта на последния български владетел. Този владетел не е Иван Шишман,нито Иван Страцимир. Този български владетел носи името Константин и е син на Иван Страцимир. Макар името на Константин ll да се среща в трудовете на български автори като Пламен Павлов ...
1478
2
4
Сърцето ми вече го няма...
но болка не чувствам от туй...
Все още аз нося усмивка...
все още аз имам мечти...
но болка не чувствам от туй...
Все още аз нося усмивка...
все още аз имам мечти...
562
3
Аз зная, че ти си зад мене
(усещам парфюма ти лек).
Дочувам как тихичко крачиш
(как бавно се носиш напред).
Щом думи към тебе отправя ...
(усещам парфюма ти лек).
Дочувам как тихичко крачиш
(как бавно се носиш напред).
Щом думи към тебе отправя ...
426
1
2
Аз бавно превръщам се в пепел
( не мога да бъда спасен ).
Очите ѝ вече не виждам...
( те бяха едничък ми лек ).
( не мога да бъда спасен ).
Очите ѝ вече не виждам...
( те бяха едничък ми лек ).
287
Часовникът бавно тиктака,
а времето бързо тече.
Косата (от старост) окапва...
сърцето тресе се от стрес.
а времето бързо тече.
Косата (от старост) окапва...
сърцето тресе се от стрес.
265
1
Аз виждам очите ти светли
(да греят в дълбокия мрак)...
и чувам с гласеца си тихи...
как шепнеш различни слова...
Но стъпя ли крачка напреде, ...
(да греят в дълбокия мрак)...
и чувам с гласеца си тихи...
как шепнеш различни слова...
Но стъпя ли крачка напреде, ...
360
1
Отново ти беше в съня ми,
когато погледна към мен
с очите си светли, зелени,
по-ярки от пролетен ден.
Ти беше далече от мене ...
когато погледна към мен
с очите си светли, зелени,
по-ярки от пролетен ден.
Ти беше далече от мене ...
414
Беше ден четиринадесети от година 7525, или поне той ми каза така. Още твърде рано сутринта, щом отворих очи и посегнах към телефона си, забелязах, че той ми е писал през нощта. Съобщението му гласеше следното:
„Боряна, чедо мое, изпитвам небивала нужда да те срещна. Моето време приключва,
имам нужд ...
„Боряна, чедо мое, изпитвам небивала нужда да те срещна. Моето време приключва,
имам нужд ...
564
1
2
След тежкия удар аз станах...
Пред тебе съм... виж ме сега!
Сърце ми успя да изкараш.
В гърдите ми... è празнина.
Но въпреки всичко аз жив съм... ...
Пред тебе съм... виж ме сега!
Сърце ми успя да изкараш.
В гърдите ми... è празнина.
Но въпреки всичко аз жив съм... ...
440
1
Аз зърнах момиче да плаче,
през топлия августов ден,
когато пресветлото слънце
огряваше всичко навред.
Попитах за нейната болка, ...
през топлия августов ден,
когато пресветлото слънце
огряваше всичко навред.
Попитах за нейната болка, ...
347
3
Ако попитаме някое дете с какво отъждествява шестия ден от месец септември, е силно вероятно да чуем отговор от порядъка на:
- Как с какво? С края на лятната ваканция.
Разбира се, че посоченият отговор не е валиден за всички деца. Може да се каже без преувеличение, че любопитството на децата към род ...
- Как с какво? С края на лятната ваканция.
Разбира се, че посоченият отговор не е валиден за всички деца. Може да се каже без преувеличение, че любопитството на децата към род ...
571
1
1
Светът ми изглежда огромен
(той целият с мрак е постлан),
обвит е от дяволска пепел,
окъпан е в истински гняв.
Вселената, странно защо ли, ...
(той целият с мрак е постлан),
обвит е от дяволска пепел,
окъпан е в истински гняв.
Вселената, странно защо ли, ...
397
2
Отново беседвах с луната,
когато тя с мен сподели,
че горе, високо в небето
се давила дълго в сълзѝ.
Добави, че горе, до нея, ...
когато тя с мен сподели,
че горе, високо в небето
се давила дълго в сълзѝ.
Добави, че горе, до нея, ...
1274
3
4
Луната е моя сестрица,
а слънцето – кръвен мой брат.
С тях често и дълго беседвам...
и всичко е ясно за нас...
Споделям им своите тайни, ...
а слънцето – кръвен мой брат.
С тях често и дълго беседвам...
и всичко е ясно за нас...
Споделям им своите тайни, ...
329
1
3
287. Не се бой от мрака. Опознай го.
288. Чети по звездите. В техните послания се крие истината.
289. Малцина виждат очевидното.
290. Не съществуват вечни заблуди.
291. Любовта е началото, но глупостта е краят.
288. Чети по звездите. В техните послания се крие истината.
289. Малцина виждат очевидното.
290. Не съществуват вечни заблуди.
291. Любовта е началото, но глупостта е краят.
572
2
2
282. Не спирай там, където трябва да продължиш.
283. Скъпоценностите са тези предмети, които сме решили да приемем присърце.
284. Най-страшното винаги се крие в сенките.
285. Сърцето ми все още тупти. То надживя всички мои химери.
286. Не бъди стомана. Бъди нещо още по-силно.
283. Скъпоценностите са тези предмети, които сме решили да приемем присърце.
284. Най-страшното винаги се крие в сенките.
285. Сърцето ми все още тупти. То надживя всички мои химери.
286. Не бъди стомана. Бъди нещо още по-силно.
526
Пред себе си виждах те толкова ясно...
струеше от теб светлина...
пропъждаше мрака
кошмарен далече,
обагряше някак ...
струеше от теб светлина...
пропъждаше мрака
кошмарен далече,
обагряше някак ...
508
2
275. Ти си там, където са мислите ти.
276. Не е задължително любимата песен да ни накара да се усмихнем. Същото е и с хората, които познаваме.
277. Щом накараш някого да се усмихне истински, ти достигаш до безкрая на света.
278. Това, че някой е ранèн не означава, че не може да се изправи и да побед ...
276. Не е задължително любимата песен да ни накара да се усмихнем. Същото е и с хората, които познаваме.
277. Щом накараш някого да се усмихне истински, ти достигаш до безкрая на света.
278. Това, че някой е ранèн не означава, че не може да се изправи и да побед ...
641
1
270. Не всичко тайно трябва да се разкрие. Има много неща, които трябва да се пазят встрани от човешките нрави.
271. Ако успееш да намериш лъча светлина в нашия сив и пуст свят, ти можеш всичко...
272. Когато си обзет от ярост и искаш да превърнеш всичко в прах, си помисли за евентуалните последици. ...
271. Ако успееш да намериш лъча светлина в нашия сив и пуст свят, ти можеш всичко...
272. Когато си обзет от ярост и искаш да превърнеш всичко в прах, си помисли за евентуалните последици. ...
560
2
Взирам се в небето и разсъждавам върху всички тези вселенски теми, които останалите хора или презират, или просто отбягват по неведоми и необясними в моите очи причини. У мен се заражда въпроса кой всъщност е лудият? Дали това съм аз, двадесет годишния младеж, когото всички оприличават на шестнадесе ...
438
2
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
