anabel7 (Албена Димитрова)

В памет на доктор Стефан Черкезов 🇧🇬

Те не бяха приятели твои, не бяха роднини.
Най-случайно пътуваха с тебе в един автобус.
Но след челния сблъсък внезапен и страшния трус
лумна пламък от ада и всички ти станаха ближни.
Ти бе цял, невредим, подари ти Бог шанс да живееш! ...

anabel7

Poesía » Formas fijas

2025-11-02T01:06:29+02:00 232 4 2

Лунната долина 🇧🇬

(по идея от едноименния роман на Джек Лондон)
По вените на сънения град
потича кръв от хора ранобудни…
А други предпочитат да поспят -
да ставаш в седем в събота е лудост! ...

anabel7

Poesía

2025-10-28T13:17:02+02:00 320 2 7

Лошо предчувствие 🇧🇬

Отвън замириса на есен, на мокро, на студ…
И още на нещо, което не смея да мисля.
Нали все ни казваха, че е далече оттук?
Но тътен от ада се чува и вече е близко!...
Един миротворец сред сто - с кръвожадни инстинкти. ...

anabel7

Poesía

2025-10-27T06:31:39+02:00 202

И нека есента ни с нас остане... 🇧🇬

ПУСТЬ ОСЕНЬ НАША ОСТАЁТСЯ С НАМИ...
Ольга Мальцева-Арзиани
*
Идут дожди, и нет проблем с водою:
Ведро наполнит бесконечный дождь. ...

anabel7

Traducciones » Poesía, De ruso

2025-10-05T14:17:44+03:00 233 2

Ах, друже септември! 🇧🇬

АХ, ДРУГ СЕНТЯБРЬ!
Ольга Мальцева-Арзиани
Ах, друг Сентябрь! Ты пришёл?
Не стой, мой милый, на пороге.
С тобой нам будет хорошо, ...

anabel7

Traducciones » Poesía, De ruso

2025-09-16T07:52:21+03:00 453 5 5

Спонтанно 🇧🇬

Искам да забегна само с теб.
В къщичка сред приказна горичка.
Всички ще шушукат, че въобще
на годините не ни прилича.
Но какво ни пука, та нали ...

anabel7

Poesía » De amor

2025-08-22T10:38:27+03:00 594 9 15

Ксенюшка, майко руска 🇧🇬

КСЕНЮШКА, МАТИ РУССКАЯ...
Ольга Мальцева-Арзиани
*
КСЕНЮШКА, МАТИ РУССКАЯ,
Нас своим сердцем согрей, ...

anabel7

Traducciones » Poesía, De ruso

2025-06-16T07:29:16+03:00 500 4 4

Акварелната нежност на любовта 🇧🇬

Ольга Мальцева-Арзиани
*
Акварельно - сиреневой нежностью
Нарисуй меня в мареве света.
Напои меня утренней свежестью, ...

anabel7

Traducciones » Poesía, De ruso

2025-06-16T07:29:01+03:00 426 2 2

Епископът на Севастия 🇧🇬

Богоносецът Власий обхожда брега на морето.
По вълните върви, както Господ Исус е вървял…
Планината Аргеос отново изкачва, където
бе живял в пещера… и лекувал бе мечка, чакал…
Нощем броди в града - белостенния, с негово име. ...

anabel7

Poesía

2025-05-04T21:54:29+03:00 355 3 4

Пробуждане 🇧🇬

Вълните на болката парят… Връхлитат внезапно…
Удавям се бавно, мъчително в техния ад…
Строшените кости се врязват в плътта изтерзана
И в мощно торнадо завърта се целият свят…
“Човекът е по-издържлив и от кучето, дъще.” ...

anabel7

Poesía » Formas fijas

2025-04-05T19:28:01+03:00 437 4 6

След Нова година 🇧🇬

Величествен, пристъпва януари – властелин на студовете –
с корона от елхови клонки, вплетена в къдриците му снежни.
Престолът му от ледени кристали е на зимата в сърцето.
Но днес е в настроение – със слънчеви зеници ме поглежда.
Красавец е, признавам, но изключено е в него да се влюбя. ...

anabel7

Poesía » De amor

2025-01-05T07:43:19+02:00 568 3 5

Рождество е, Христово! 🇧🇬

РОЖДЕСТВО Е, ХРИСТОВО! И бялата радост -
светлоока, прощаваща, тихо вали…
Но от друго, далечно небе - озверяло,
пада смърт! … пада ужас и болка!… Нали?
Някой знае ли с колко човешки живота ...

anabel7

Poesía

2024-12-31T08:41:53+02:00 484 3 7

Автопортрет 🇧🇬

У мен не се откриват пищни форми.
И блясъка на погледа изгубих.
Едва ли е останал даже помен
от някаква предишна моя хубост…
Това съм аз - без грим и без червило, ...

anabel7

Poesía

2024-11-29T05:29:19+02:00 598 8 13

Риторично 🇧🇬

Там дълбоко… в незнайни, притулени, тъмни места
на душите ни немощни, незащитени от злото,
коренища вкопават и раснат отровни цветя
на омраза и мъст… Задушават вика на живота!
Зад завесата някой умело изплита лъжи… ...

anabel7

Poesía

2024-11-23T14:05:02+02:00 522 2 6

Жажда 🇧🇬

На моите читатели
Онемели са думите в мен…Тишината е ялова.
Пресушени са всичките ручеи с жива вода.
Бог заключи Небето. Не ръсва ни капка, за жалост…
Неусетно и Гълъбът бял отлетя без следа. ...

anabel7

Poesía

2024-10-11T17:45:33+03:00 577 4 5

Самопризнание 🇧🇬

Ние не можем да правим големи неща, а само малки с голяма любов.
Майка Тереза
Аз не мога да правя големи неща.
А за малки не зная дали съм способна.
Прецъфтях докато те очаквах в ръжта. ...

anabel7

Poesía

2024-10-07T06:31:32+03:00 700 5 13

Неизпратено 🇧🇬

Здравей, любов, реших да ти напиша писъмце.
Макар че вероятно си забравила коя съм.
Е, все едно - сега не си за мен мечта и цел.
Директна съм, не се засягай, нека сме наясно.
Залъгвам се, че всъщност по-добре ми е без теб. ...

anabel7

Poesía » De amor

2024-10-04T09:47:43+03:00 617 6 10

Безсъзнателно 🇧🇬

Ти влезе със среднощния полъх
през открехнатия прозорец на съня.
Ненадейно, незнайно как и защо…
Не, не бях те повикала.
Дори бях започнала да си мисля, ...

anabel7

Poesía » Verso libre

2024-08-14T21:54:12+03:00 709 2 1

*** 🇧🇬

Пламти морето в пурпура на залеза...
На плиткото и лодката отмаря...
Потъвам в дълбините на очите ти,
в отблясъците в синьото на ирисите
и в дланите с мазоли от веслата… ...

anabel7

Poesía » Versos blancos

2024-08-08T23:10:58+03:00 603 3 4

Писмо до сестра ми в отвъдното 🇧🇬

Изпращам го по пощата на ангелите. Зная,
че то при теб със сигурност ще стигне.
Аз помня как до мен седеше в болничната стая.
Държа дланта ми… цяла нощ не мигна…
И помня те - студентка. Още малка бях. Тъгувах, ...

anabel7

Poesía » Formas fijas

2024-08-07T11:31:01+03:00 627 3 11

Азбука на едно творение 🇧🇬

Аз съм подобие Твое, Създател си мой.
Боже, нима бих могла без Духа Ти да дишам?!
Всичко промисляш – без липси, без нищо излишно.
Гледам небето, луната, звездите безброй…
Дом ти е целият космос, Всевишен си Ти! ...

anabel7

Poesía » Verso acróstico

2024-04-28T16:06:27+03:00 1.1K 7 16

На Жасмина 🇧🇬

Аз още помня колко силно те мечтах!...
И как горещо умолявах Всемогъщия
по-скоро да ми прати само две неща:
любящ съпруг и теб, прекрасна моя
дъще! ...

anabel7

Poesía

2024-01-28T21:26:26+02:00 759 6 9

Приказка за Любовта 🇧🇬

… А някога светът ми се побираше в едничка дума - "ти".
Боях се, че отидеш ли си, в този миг и аз ще спра да дишам!
Но ето, че земята и след тебе продължи да се върти…
Не литна и душата ми от тялото – така реши Всевишният.
Реката на мълчанието бавно ме удавяше, без дъх ...

anabel7

Poesía » De amor

2023-10-15T14:57:14+03:00 1.2K 7 13

Присъда 🇧🇬

Блажени миротворците, защото те
ще се нарекат синове Божии.
Матей 5:9
Дърветата протягат към Твореца обгорените си клони.
Не могат да говорят, но сълзите по стъблата им се стичат… ...

anabel7

Poesía

2023-10-06T05:34:08+03:00 764 5 6

Писмо до Левски 🇧🇬

Има много по-умни, но страхливи. С такива се постъпва другояче. Такива трябва да бъдат около нас, да се съветваме с тях, пък ние да извършваме. Васил Левски
Народът те канонизира за светец.
Нарече те без колебание "апостол".
Но не икона, нито паметник с венец
ти искаше, а само – да не тлеем в робство! ...

anabel7

Poesía

2023-07-18T11:19:10+03:00 1.3K 9 9

Лято у дома 🇧🇬

От утрото наклажда Бог огньовете Си в пещите на август.
По пладне в тях изпича от земята слънчогледови погачи.
Горите дъх забавят, а полята мързеливо се протягат.
Керваните на времето пътуват към оазиса на здрача.
Но в къщата, където съм пораснала, и денем е прохладно. ...

anabel7

Poesía

2023-07-07T02:52:18+03:00 858 3 6

Молитва към Твореца 🇧🇬

Оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата. Матей 15.14.
Нарисувай ни с Твоята четка, Художнико!
Грозотата на тежките наши недъзи
в красота превърни я, единствен Ти можеш го!
Нарисувай ни, само Те моля, побързай! ...

anabel7

Poesía

2023-07-01T07:44:54+03:00 1.4K 8 9

Автобиографично 🇧🇬

Не знаех как и откъде дошла съм на света.
С възторг посрещах всеки ден! Мечтаех през нощта
на кон да дойде моят принц и да ме отведе
в дворец, в къщурчица дори - където и да е!
Но предан да е рицар мой, обрекъл се до гроб! ...

anabel7

Poesía

2023-06-28T19:55:49+03:00 861 4 8

На Елена 🇧🇬

Не преставаш да хвърляш по мене словесната кал.
Но аз никога няма да вдигна ръка срещу тебе.
Друг измива с любов утаената моя печал.
За мнозина навярно все още ще бъда потребна.
Предостатъчно камъни сипе животът по нас. ...

anabel7

Poesía

2023-06-25T06:50:04+03:00 923 7 14

Докога???? 🇧🇬

За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици,
па да се поправим и все [за]едно да вървим, ако ще бъдем хора.
Васил Левски
Докога ли ще се лутаме?… За кой ли път изгубихме пътечката!
Като в приказката детска за Радинка и големия лъжец. ...

anabel7

Poesía » Civil

2023-06-05T05:07:25+03:00 1.1K 3 7

В празната къща 🇧🇬

на моите родители
У дома се завръщам. Лозниците с грозде надвиснало
ме погалват лениво. Съвсем буренясал е дворът.
Закъснях!... И умирам от глад! Но за мен си помислил -
превъзходен е Твоят сладкиш от смокини и орехи! ...

anabel7

Poesía

2023-05-26T06:48:26+03:00 1.5K 10 19

Много ли е?... 🇧🇬

Забраних си на сърцето да лети.
На каишка си го водя като куче –
да не тича след несбъднати мечти!...
Е, голямата любов не ми се случи,
но очаквам да получа онзи дар ...

anabel7

Poesía

2023-05-16T09:53:43+03:00 916 6 14

Метаморфоза 🇧🇬

Повика ме по име и Те чух.
Докосна ме и цялата потръпнах.
А после звънна пролетен капчук.
По клоните избиха млади пъпки…
С очите на душата Те видях! ...

anabel7

Poesía

2023-04-21T12:36:58+03:00 892 6 10

Дъждовни размисли 🇧🇬

Дъждът заваля… И вали, и вали, и вали…
В пространства незрими небесните ангели плачат.
За нашите крехки човешки души ги боли,
в капан уловени от злите слуги на палача.
Камшиците водни плющят през пороя от скръб. ...

anabel7

Poesía

2023-04-15T19:05:04+03:00 1.1K 10 16

Урок по летене 🇧🇬

> Не вярвай, че летиш. Защото полетът
>
> дула жестоки в себе си насочва.
>
> Красимир Обретенов ...

anabel7

Poesía » Filosófica

2023-02-15T05:37:26+02:00 1K 8 8

Непразнично 🇧🇬

Този Великден съвсем не прилича на другите.
Гневен и страшен е, с бронежилетка и каска.
В храма почернени майки, дечица, съпруги…
тихо преглъщат най-тъжното свое причастие.
Този Великден сърцата от злост не пречисти. ...

anabel7

Poesía » Filosófica

2022-10-06T13:09:21+03:00 1.1K 5 7

Мечът на Темида 🇧🇬

Нощта раздипля траурен воал
над клепките притворени на здрача.
Войник прострелян, вечен сън заспал,
трева прегръща… Кой ще го оплаче???
Сърцето му успя ли да прости ...

anabel7

Poesía » Filosófica, Civil

2022-10-02T10:27:15+03:00 1.1K 6 13

Сезонно признание 🇧🇬

Отиде си лятото палаво, яхнало щъркел.
Целуна ме с дъх на море, обеща да се върне!...
И ето я - есен пристъпва, надменна и хладна.
С букет хризантеми, в одежда от пурпур и злато.
Подава ми кошница, с грозде и ябълки пълна. ...

anabel7

Poesía

2022-09-27T13:14:42+03:00 927 2 4

Слава Господу! 🇧🇬

Добър вечер, Създателю, идвам при Теб да поседна.
Натежа ми небето от горест, напира да рукне.
Предусещам студения полъх на дните последни.
Как издържа Земята на толкова смърт и разруха?!...
Как побират сърцата ни толкова злоба човешка?! ...

anabel7

Poesía » Filosófica, Civil

2022-09-23T06:36:03+03:00 914 3 3

Разговор с Богородица 🇧🇬

Рисуват те, Дево, от мрамор те ваят, от думи…
На помощ те викат в борбата със сили нечисти.
Пристъпват в покоя ти с трепет и моите мисли,
щом чуят в сърцето камбани, тревожни и шумни.
Полагам глава на гърдите ти, нежно ме галиш… ...

anabel7

Poesía

2022-09-08T13:32:12+03:00 2.1K 12 45