anabel7
172 el resultado
Този странен септември по-скоро на август прилича.
С твоя дъх кадифен, нежно парещ по моята шия…
Закъснелия шепот, че винаги мен си обичал,
очевидно не можеше в чашата с вино да скриеш.
Тихо пееше в трели фонтанът сред смях на приятели. ...
  1002  10  25 
Една илюзия безшумно се прокрадна.
В сърцето пропълзя и сви се на кълбо.
Така красива бе!... Изпълваше го с радост.
Изглеждаше почти… Почти като любов!
А разумът напразно удряше камбани. ...
  1020  12 
Почакай! Опомнѝ се! Накъде вървиш, човеко?
Прехласнат, с този празен поглед в бляскави реклами.
Фалшиви идоли те тласкат в гибелни пътеки.
Не си щастлив, нали?... Защото някой те измами!
С боклук задавяш непрестанно своята планета. ...
  520 
Ти си в допира лек на жужаща пчеличка,
размножила живота, дарила му сладост.
В неуморните, хранещи клюнове птичи
малки човчици жълти, разтворени лакомо.
В благородния храбър делфин - избавление ...
  1051  29 
Ако Те нямаше, животът щеше ли да има смисъл?
Да влизаме в света през стонове и писъци на майки?...
Порой от бясна надпревара да ни влачи и замайва…
когато любовта, незабелязана, ще ни отмине?…
Ако Те нямаше, кой би изваждал всеки път стрелата, ...
  747 
Още те виждам на малката гара
как ме изпращаш на влака за София.
Всяка раздяла в очите ни пареше…
И не изстиваше в никакви строфи.
Лошо предчувствие беше навярно. ...
  1447  12  39 
Аз не съм по-различна от вас.
Може би - малко по-наранима.
Издържлива?...О, не! Затова
упоявам си болката с рими.
На парченца слова я насичам ...
  675  13 
Ти се върна, любов! Като гръм! Както само ти можеш!
И в септември избухна пожарът забравен на юли.
Полуделите мисли забиха камбани тревожно...
Но неделната проповед в стария храм някой чу ли?!
Ти нахълта, любов, в подредения дом на душата. ...
  627  13 
Ти никога не идваш като дар.
Не - в слънчев лъч, а в облак, с вятър бурен!...
Защо тежи ни пътят, Свобода,
дори до избирателните урни?
И влачим си така синджира робски... ...
  572 
  2236  15 
Забравих коя съм, Създателю мой, припомнѝ ми!
Покълват Словата, които си в мене посял.
Познаваш ме цяла - нали ме направи от кал,
подхлъзвам се лесно… А после Те викам по Име...
Защо ли пак търся онази човешка любов? ...
  1001  12  18 
От сквернотата на живота неопазена,
преследвах щастието… Исках да го хвана!
Свистеше ласото… Но щракваше капанът.
И все на дявола робиня се оказвах…
А как мечтаех да съм чиста като тебе! ...
  986  15  33 
На Е. С.
Ти си всичко, което не съм.
Аз съм всичко, което не си.
Докога ще си само мой сън?
Докога ще съм твой блян красив?... ...
  922  11  29 
На стълбата обществена стъпалото най-ниско
изглежда, сатана за цял живот ми е запазил.
Обаче там спокойно е – почти е нулев рискът
да бъдеш грубо блъскан или ритан...и прегазен!
Как скърца той със зъби, че без власт е да отнеме ...
  784  11  20 
на Е. С.
(Вдъхновено от Робърт Бърнс –
„Девойката, която ми постла легло”)
Девойката, която ти постла легло,
ти взе в обятията си нетърпеливо. ...
  2039  11  27 
На Е.С.
Заведи ме на едно вълшебно място –
при море и пясък, с гларусова песен...
Да забравим, че животът ни е есенен!
Щом сме заедно, отново ще е лято!... ...
  705  10  20 
Отново сме заедно в класната стая.
И както преди - с теб на първия чин.
Незримо присядат и чувствата стари…
Но влюбен от двама бе само един.
А другият предан приятел остана. ...
  837  23 
на Е. С.
Аз не мога да бъда крадец!
Нечий дом да руша сили нямам.
Да се крия, не зная къде...
Не понася Творецът измама. ...
  1950  18  38 
Защо ли обичам те толкова много, море?
И търся за теб най-красивите думи и рими?
Навярно защото напомняш ми моя Творец,
вселената мъдро създал – всичко зримо, незримо...
Живота в солената твоя утроба заченал... ...
  816  20 
Ето, обещах ти и се връщам.
Прегърни ме, моя синя нежност!
Даже разгневено и намръщено,
всякак те обичам!... Неизменно.
Само да те вдишвам - и ми стига. ...
  787  11  20 
Недей разплаква чуждата любов!
Не помрачавай детските очички!
Не можеш да се скриеш – има Бог.
Навсякъде е Той... И вижда всичко.
Не разрушавай къщата на другия, ...
  1026  13  34 
Не искам да препускам върху мислите
на лов за рядко срещани метафори.
В преследването да изгубвам смисъла.
Да чакам пред ръждясал стълб семафорен
най-сетне ще примигне ли в зелено. ...
  745  12  23 
Ще запишеш ли и мен в онази Книга –
с имената на избраните апостоли?
Светостта им може би не ще достигна
и навярно твърде дързък е въпросът ми.
Но нали и аз от Теб съм сътворена, ...
  1370  18  34 
Ех, дочаках те, моя мечтана, сънувана пролет!
Разорало е нови бразди по лицето ми времето.
Но в душата цветя на надежда са вече наболи –
много пъти да мога на тази земя да те срещам...
Да танцувам под клонки разцъфнали с южния вятър... ...
  2780  23  44 
Читателю, влезни през моя стих.
Душата ми от теб не се срамува.
Не си безгрешен ти. И аз греших...
Но някой трябва ли да е линчуван?
Да, знам – ако обида изрека, ...
  2491  11  33 
Живота си препъвах в гордостта.
Пиян се олюляваше – от страсти.
Душата ми политаше в калта...
След всеки удар мъничко пораствах.
В потока на сълзите се измивах. ...
  4685  47  95 
на Владислав Недялков
Душата ти топла, препълнена с нежност,
сама се бичува жестоко и стръвно.
Осъжда се вечно да страда на кръста.
Забравя, че Господ е само безгрешен! ...
  991  28 
Каква е ползата да бъдат чисти,
колосани, изгладени душите ни,
ако приличаме на празни стаи –
студени, мрачни и необитаеми?...
Ако отвън оставили сме Господ?... ...
  945  40 
Наближава големият празник... В студа
суетата без срам се разголва.
И по мокрите улици шества в града,
триумфално поглеждайки Господ...
Домове, магазини, базари и молове ...
  1959  14  41 
На дъщеря ми Радина
Една любов умира... Наранена, цяла в кърви...
Прободе я рапирата на думите.
Една любов – най-чистата, най-истинската, първата!...
Удави се в греха от неразумност. ...
  3986  38  57 
Странствам по пътя си... Много ли, малко ли,
колко остава, не зная.
Все едно, вече по-близо е краят,
а по-далече – началото.
Просто върви си самотно реброто... ...
  1792  12  38 
Красива си наистина! Трептиш неотразима
в златисто, червеникаво и медено...
Но тази красота навярно маска е на зимата.
Предвкусвам вече устните ѝ ледени...
Коси разпускаш слънчевосияйни, меки, топли... ...
  1031  37 
Не така си представях живота, любов моя! НЕ така.
А сред възгласи шумни "Горчиво!", под звън на камбани.
В бяла рокля, с воал, от ръцете ти мъжки понесена.
И с коса – тъмно злато – небрежно по теб разпиляна...
Не така си представях живота, любов моя! НЕ така. ...
  1080  34 
Градината на болката сама ще те намери.
И рано или късно всеки в нея се оказва.
Внимавай да не се препънеш в камък от безверие.
Да не пропаднеш в яма, пълна с ярост и омраза...
Градината на болката какви ли тайни крие? ...
  1061  33 
Всеки ще мине през тази Врата.
Знаеш, че с хитрост не ще се измъкнеш.
Щом е решила да дойде смъртта,
вече не можеш назад да я върнеш.
Всичките изпити ще са приключили. ...
  3179  25  54 
Мечтая да Ти посветя най-хубавия стих!
Защото Ти ме сътвори! Живот ми вдъхна Ти!
Сърцето ми чрез Теб кръвта от вените гребе...
Със Своята любов огряваш моето небе!
Безсилна съм да сторя нещо, ако кажеш "НЕ!" ...
  1058  23 
Така съм се вкопчила в тебе, живот!
Изглежда, съм вече до смърт пристрастена.
Забравих дори твоя тежък хомот.
И колко мечти, и надежди отне ми...
А исках съвсем малко... Толкова малко! ...
  1793  11  44 
Дървото на старата наша любов,
изглежда, е пак оцеляло.
След седмия зимен сън - леден, суров,
ще има и пролет, и лято...
И млади листенца, напъпили в клоните. ...
  1413  34 
Теб ли чакам все още?
И сънувам те нощем…
Теб ли искам все още, любов?
Беше смисъл за мене.
Бе живот, вдъхновение… ...
  846  31 
Ослепял е този свят за Красотата.
И за музика Небесна – оглушал.
Мъдростта е омърсил с греховна кал.
Любовта е заменил с телеца златен.
За да търси не където трябва щастие… ...
  791  30 
Propuestas
: ??:??